Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
След речта на известния ръководител на германското социалистическо движение обаче се налага поне формално да се заведе съдебен процес и затова генералните директори на фирмата „Круп“ заедно с няколко офицери са отново арестувани. Процесът — явно по указание на кайзера — завършва със смешни присъди. Генералщабните офицери са осъдени на четири до шест месеца затвор, а директорите на Круповите заводи — да заплатят по 1200 марки парична глоба. Тъкмо по средата на процеса „Железният Густав“ получава от императора пруския орден „Червен орел“ II степен с дъбово клонче…
Две години след това поучително събитие избухва Първата световна война. В дните преди обявяването на войната в Круповите заводи работят 80 хиляди работници. Броят на работниците за няколко месеца нараства на 150 хиляди и през първата година на войната са построени 36 нови Крупови заводи само в Есен и околностите му.
Круповите оръдия, подводници и кораби са моторите на германската военна машина. Най-грубото оръдие на завода — „Дебелата Берта“, наречено на името на мършавата Берта, играе решителна роля при пожънатите първи германски военни успехи на Западния фронт.
Круп произвежда прочутото „Парижко оръдие“, с което германците обстрелват френската столица.
Войната донася по-големи успехи на Круповите заводи и на династията, отколкото на Германия и на генералния щаб. Когато надмощието на съюзниците започва да се чувствува все повече, генерал Лудендорф извиква при себе си „Железния Густав“ и го информира за действителното положение на фронта. Моли го да разговаря с кайзера и да го убеди да започне преговори за примирие. Круп обаче е по-войнствен и от Лудендорф, навярно защото в търговските книги на заводите „Круп“ войната недвусмислено е „победоносна“.
От месец август 1914 г. печалбата на Круповите заводи е 432 милиона марки — фантастична сума в тогавашна Германия.
Непосредствено след разгрома на Германия изглежда, че ще настъпят мрачни дни за Круповите заводи. На Версайските мирни преговори „Железния Густав“ фигурира в списъка на военните престъпници. Предшествуват го само кайзерът, престолонаследникът и адмирал Тирпиц. Дори Хинденбург и Лудендорф са след него. Този списък не обезпокоява особено „Железния Густав“. Много повече го плаши фактът, че революционните вълни, които заплашват Германия, нахлуват и в есенските цехове, нещо повече — едва ли не и във вила „Хюгел“. (Веднъж един от бронираните автомобили на рурската работническа милиция нахълтва до прага на вилата.)
Круповата династия преживява тежките месеци в едно от фамилните имения, в замъка Блюнбах, скрит в полите на австрийските Алпи, чиито кули и водосточни тръби са украсени с миниатюрни оръдия, разположени с голям вкус. От този замък „Железния Гусгав“ заедно с други едри индустриалци финансира онези реакционни „свободни отряди“, които по-късно убиват двамата големи ръководители на германската работническа класа Роза Люксембург и Карл Либкнехт.
След няколко години Круп усилено работи за тай-ното превъоръжаване на Ваймарската република, като през това време подновява връзките си с едрите ан-глийски, американски и френски оръжейни заводи. В 1926 г. английският тръст. „Викърс“ плаща на Круп 40 хиляди фунта „такса за използване и обезщетение“ за онези патенти в производството на оръдия, които използва през войната.
Що се отнася до въоръжаването, агентите на американската тайна служба още в 1921 г. установяват, че 26 от най-новите патенти на Круп се отнасят за нов вид артилерийски прицелни конструкции, 17 за полски оръдия и 14 за тежки оръдия. В документите на Круп официално тези конструкции получават значително по-невинни имена. Между 1921 и 1930 г. в огнеупорните каси на германския генерален щаб се крие „Крупов речник“. От него компетените хора разбират, че изразът „селскостопански влекач на трактор“ означава танк, а „самоходен трактор“ — тежко оръдие, монтирано на железопътен вагон.
Това тайно въоръжаване се улеснява и от чуждестранните сделки на Круповци. Така например още в началото на двадесетте години Круп се сдобива с пакета от акции на шведските заводи „Бофорс“ и от този момент шведските заводи произвеждат открито и масово в Есен нови типове оръжия. Подобни предприятия Круп имя и в Холандия.
На хоризонта на германската политика тогава вече се появяват нацистите. В изборите през 1930 г. партията на Хитлер печели 107 мандата в Райхстага, в следващата година престолонаследникът на фамилията Круп, Алфрид, вече влиза в хитлериската партия. През февруари 1933 г., седем дни преди запалването на Райхстага, самият „Железен Густав“ застава начело на делегацията на едрия капитал, която се среща с Хитлер в сградата на Имперското събрание, в кабинета на Гьоринг. (Тогава Гьоринг е председател на Имперското събрание.) На срещата Хитлер произнася програмна реч, а от името на едрите индустриалци го поздравява „Железния Густав“, като уверява нацистите в подкрепа на германския едър капитал.