Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Интересно е, че първият Круп, който пристига в Есен през 1587 г., също носи името Арнт. Историците на фамилията и до днес спорят за нейния произход. Според един от вариантите Круповци имат холандски произхрд, един век по-рано фамилното им име още е Кропен или Кроп. Това е сигурно, тъй като през 1587 г. въпросният Арнт собственоръчно вписва името си в градския регистър. Подписът му обаче е толкова нечетлив, че поколения немски историци спорят кое е името на фамилията: Круп, Крупе, Крип или Крипе.
Въпросният пра Арнт, макар и да не знае добре да пише, се оказва хитър делови човек. По това време град Есен — както и другите градове на Европа — е перио-дично заливан от опустошителни епидемии. Дванадесет години след като Арнт Круп се настанява в дома на търговците на есенския „солни пазар“, чума връхлита града. Есен е обхванат от паника, риданията на болните се смесват с крясъците на веселящите се, които продават къщите и земите си на първия явил се купувач, на прага на сигурната си гибел, за да погуляят още веднъж.
Арнт Круп обаче не плаче и не гуляе, а купува. Купува на безценица градини и пасища извън стените на тясното градче Есен. Земи, които по-късно струват съкровище и които четири века след есенската чума са собственост на династията Круп. През по-късните си години Арнт Круп се нарежда сред членовете на ковашкия цех, но той не строи работилници. Преди всичко е търговец, както показва и случаят с чумата, интересуват го по-скоро земята и градините.
През 1612 г. синът на Арнт, Антон Круп, осем години преди започването на тридесетгодишната война, която потапя цялата немска, земя в пламъци и кръв, се оженва за Гертруд Крьозен, чийто баща е собственик на една от двадесет и четирите оръжейни работилници в града. Този Антон е първият Круп, който произвежда оръжия. Той продава годишно хиляда оръдия, а през 1641 г, в протокола на есенския градски съвет се споменава за него вече като за „дълбокоуважавания патриот, благородния господин Антон Круп“. От това с основание може да се направи изводът, че търговията с оръжията се развива добре. Оттогава Круповци се нареждат сред най-богатнте граждани на Есен.
Американецът Уилям Манчестър, автор на най-съвременната и може би най-обширната семейна история на фамилията Круп, си спомня: „И така, има един Круп, който в областта Рур почти три века преди Вердюн и повече от три века преди Сталинград вече продава оръдия.“
После следва дълга пауза. Търговията с оръдия на Антон Круп обаче е зловещ сигнал: като оръдейният огън зад далечния хоризонт. Забогатяващите Круповци се занимават с много неща: имат магазин за хранителни стоки, месарница, бояджийски магазин и магазин за дрехи. Една от жените на фамилията Круп, извест-ната Елене Амалие Круп, през 1800 г. се обръща отново към въглищата, стоманата и работилниците. Тя купува за дванадесет хиляди талера една леярна на север от Есен — „Гутехофнунгсхюте“, която по-късно става една от най-гордите крепости на империята на Круповци. В работилницата най-напред се произвеждат тенджери, а по едно време — по поръчка на Прусия — и оръдейни гюллета. Седем години след купуването на работилницата госпожа Елене Амалие възлага ръководенето й на своя деветнадесетгодишен внук Фридрих Круп. От известните единадесет поколения Круповци той принадлежи към седмото, и досега неговото име (Фрид. Круп, Есен) стои на фасадата на Круповите заводи в целия свят.
Семейната легенда на Круповци представя Фридрих Круп като мъж, който притежава блестящи качества, у него талантът е съчетан с енергия. Истина е, че на Фридрих Круп не му липсва енергия и че страстно търси нови методи в областта на чугуно- и стоманолеенето, но той не е добър търговец. По това време над Европа се появява сянката на Наполеон. След смъртта на баба си Фридрих Круп ce колебае — дали да сътрудничи в търговията с французите, или не? Накрая решава да им сътрудничи — тъкмо тогава, когато голямата Наполеонова армия потегля на изток, за да бъде постепенно разгромена в неизмеримите руски равнини. Поглеждайки назад в далекогледа на миналото, този факт изглежда комичен: Фридрих Круп на служба при Наполеон, окупирал Рейнската област, копае траншеи край стените на Есен. Траншеи срещу прусите, които, преследвайки разбитите войски на Наполеон, се приближават към границите на града!
Вярно е, че дори след поражението на Наполеон Фридрих Круп остава в града, но търговията му и тогава не процъфтява. Преди всичко защото след голямото поражение на императора английската стомана се появява отново на континента. Работилницата на Фридрих Круп, която наричат „Стоманолеярна фабрика“ (Gusstahlfabrik), наистина не е повече от селска ковашка работилница. През 1824 г. той е принуден да продаде дори и градската си къща, в която фамилията живее повече от двеста години. Близо до работилницата си построява много по-проста и по-малка къща. Тази къща в подножието на нарасналите грамадни фабрични сгради съществува до 1944 г., когато изгаря от запалителни бомби на Втората световна война.