Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Вилхелм обаче все още няма никаква власт в Европа — а истинските величия продължават да отхвърлят предложенията на Круп. Специалистите на цар Александър II изпитват изпратеното им стоманено оръдие и учудени установяват, че то може да стреля четири хиляди пъти, без да се пръсне. Като знак на признание те поставят оръдието в артилерийския музей на Петропавловската крепост — и продължават да използват старите оръдия.
Историческа шега е, че Наполеон III — чиято власт по-късно Круповите оръдия разбиха — едва не купува 300 Крупови оръдия. Той се отказва от сделката по настояване на френските „ковачи на оръжие“, фамилията Шнайдер. Смята, че е патриотично задължение да подкрепя произведенията на новата фабрика Шнайдер в градчето Льо Крьозо.
Круповият завод расте бавно: в 1857 г. вече работи с хиляда души и стоманата Круп е призната в цяла Европа. Но големите сделки, истинският скок към бо-гатството и властта се бавят. По това време най-доходното произведение, моторът на развитието на фабриката още не е оръжието, а са влаковите колела. Железницата е един от символите на промишлената революция на XIX век и Алфред Круп е един от първите, който може да произвежда стоманени колела, без да се заваряват. Тогава заводите Круп избират за своя емблема три колела, преплетени едно в друго. И днес тези три колела са фабричната запазена марка.
Едва през есента на 1859 г., когато възхищаващият се от стоманените оръдия Вилхелм Хохенцолернски става владетел на Прусия, оръдията започват да се произвеждат на колела. Изведнъж Круп получава поръчка за 312 стоманени оръдия и пруското военно министерство веднага превежда половината от стойността, сто хиляди талера. От този момент Круповци са под пруско знаме и новият владетел в писмо до Алфред Круп хвали патриотизма на династията, като казва, че те „последователно са отказвали чуждестранните поръчки на оръдия“ (И всичко това идва, след като от десетилетия Алфред Круп напразно предлага стоманени оръдия на руския цар, и… на Наполеон III.).
Патриотичната поза е още по-странна, защото в резултат на пруските поръчки фабриката получава грамадни чуждестранни поръчки. По това време все още Руската империя е най големият клиент на Круповци. В 1863 г генералите на Александър II правят поръчка на стоманени оръдия в Есен за един милион талера — пет пъти по-голяма, отколкото генералите на Вилхелм!! Династията дължи името си „крале на оръдията“ на руските царски поръчки. По онова време в един берлински вестник се съобщават подробности за руската сделка на Круп за един милион талера, в тази статия за пръв път наричат Круп „крал на оръдията“.
Успехът не променя Алфред — оръдейният крал от време на време се държи особено. Още за неговия баща Фридрих са характерни пристъпите на депресии. Понякога дни наред той лежи на леглото, с лице към стената и не отронва нито дума на никого. Докато изгражда оръжейната си империя, Алфред страда от безсъние и мания, че го преследват. През живота си написва повече от петдесет хиляди бележки — повечето от тях на малки листчета. Според хроникьорите на фамилията голяма част от тях се отнасят до личната му безопасност (Един пример: „Смятам, че трябва да се ангажира още един пазач, който да контролира сегашния телохранител, а дори и трети, който да наблюдава втория.“)
Дори и замъкът на фамилията Круп в Есен, вилата „Хюгел“ носи белезите на тази странна обремененост. Вила „Хюгел“ която играе такава мрачна роля в исто-рията на Германия, се проектира повече от пет години и се строи цяло десетилетие. След като Алфред Круп се страхува не само от „преследващите“ го, но и от пожар, строителите на вилата са изправени пред много тежка задача. Сградата (която изкуствоведите още тогава наричат смесица от „главна гара и околийски съд“) трябва да изградят така, че да не се използва дървото като строителен материал, което по онова време не е лесна задача. Разбира се, и дума не може да става да поставят газопровод: газът е избухлив. По онова време Алфред Круп и без това няма особена нужда да използва газови лампи, защото записва нощните си бележки на тъмно. Той добре може да пише на тъмно, както и на дневна светлина. За да си осигури безопасност от пожар, Алфред Круп затваря работния си кабинет с тройна желязна врата от външния свят. Кралят на оръдията се страхува не само от пожар, а и от течение, затова изисква във вила „Хюгел“ да не може да се отваря нито един прозорец. Проветряването става със специални канали, които едновременно с това доставят на Алфред Круп така необходимата му миризма на тор.