Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Характерна е „безпартийността“ на свръхкапитала. Кисинджър е съветник по въпросите на националната сигурност и министър на външните работи на правителството на Републиканската партия. Бжежински е съветник по въпросите на националната сигурност на правителството на Демократическата партия. Политическите им възгледи се различават, и то немалко. А и не се обичат много един друг. Имат обаче една обща черта и тя е решаваща: и двамата служат на династията Рокфелер. Правителствата идват и си отиват, под влияние на стратегическото положение и финансовите интереси американската политика взема различен облик. Рокфелеровци също се променят в зависимост от това, какво налагат обстановката в момента и интересът. Но каквато и форма да взема интересът, какъвто и стил да налага — интересът на династията остава най-важният.
Възможно е, когато Лундбърг в книгата си за свръхбогатите в десетте страници, написани с дребни букви, изброява безкрайната редица, на интересите на Рокфелеровци, да завършва затова дългата си статистика с тази суха бележка: „Светът е плантация на Рокфелеровци.“
КРУП — ОРЪДИЯТА НА ИМПЕРИЯТА
Чума в Есен. Оръдия и влакови колела.
Вила „Хюгел“. Берта и Густав. Родината на капитала.
Голямото грабителство.
Роби и червено вино. По нови релси.
През 1960 г.. в годината на голямата криза на Круп, генералният ръководител на концерна, Бертолд Байц, с огорчение казва на един западногермански журналист: „Сега пресъхва реката, най-после виждаме какво има на дъното: малко злато и стари бутилки.“
„Малкото злато“, разбира се, не е толкова малко. В момента на кризата главата на династията Алфрид Круп фон Болен унд Халбах все още е най-богатият човек в Европа и Круповата империя с повече от сто завода е едно от най-големите промишлени предприятия в света. Поне такова е мнението и днес на икономическите историци. Повече от едно столетие търговските книжа на фамилния тръст са недостъпни за очите на изследователите, никога не е публикуван истинският баланс и затова е трудно да се разграничи действителността от легендата.
Оттогава организационно много неща са се променили. Преди всичко „последният Круп“, Арнт, се отказва от истинското наследство. У този младеж вече нищо не е „стоманено“. Той предпочита да прекарва времето в спалнята пред тоалетната си масичка, на чието „оборудване“ би завидяла дори и някоя холивудска филмова звезда. Той с часове изпробва пред огледалото перуки и от време на време демонстрира най-новите си кафтани, изписани от Мароко, пред красиви, стройни младежи.
По време на споменатата вече криза на Круп през 1960 г. Арнт Круп фон Болен унд Халбах е принуден да се откаже от едноличната собственост на фантастичното имущество. През нощта на 15 срещу 16 септември в дома на Бертолд Байц се провежда разговор, чието точно съдържание и до днес никой не знае. Бащата на Арнт тогава е тежко болен. Затова възлагат на Байц неприятната имотна операция. Тъй като западногерманските големи банки са склонни да отворят огнеупорните си каси, за да подпомогнат борещия се със стопанските трудности концерн само ако той стане съвременно акционерно дружество. За това е нужен подписът на младия Арнт. Отказването, разбира се, не означава мизерия. Последният Круп получава годишен доход (след като се приспадне данъкът) около два милиона западногермански марки. Към това следва да се прибави и наследеното от баща му частно имущество, стойността на което се оценява почти на един милиард марки. Още през първата, 1967 г., Круповата издънка харчи два пъти колкото дохода си, или четири милиона марки. Естествено големи са режийните му разноски. Много средства поглъща поддържането на замъка Блюнбах със седемдесет и двете стаи и седемдесетте души прислуга, с второто по големина имение в Австрия. Скъпо е поддържането и на вилата в Мароко в един оазис край Маракеш; на мюнхенския дворец, на чиито стени висят картини от Рубенс и Ван Дайк; на луксозната яхта под името „Антоний II“ и на автомобилния парк — начело с „Ролс-Ройса“, цялата задна част на който е заета от един вграден трон…
Последният Круп не е първият, меко казано, който с особените си прищевки изненадва околните. Историята на фамилията е пропита с дъха на гниенето. Най-многото, което може да се прибави към това, е, че при предшествуващите го поколения безскрупулното печелене на богатства все още закрива от света действителността. Димът от мините и стоманените пещи потиска по-лошата миризма на частния живот.