Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
(Възкръсващата империя на Круп построява на същото място ново копие на къщурката, за да се съживи и легендата.)
Действителността все пак е тази: Фридрих Круп умира на тридесет и девет години на креват със сламеник, преселва се в гроба един претърпял несполука, честолюбив провинциален майстор-ковач.
На 8 октомври 1826 г. новият глава на семейството най-възрастният син, Алфред Круп, пристига за погребението на баща си. Той прави „баланс“. Балансът е твърде плачевен. Наследството на четиринадесетгодишния нов глава на семейството се състои от една работилница със седем работника, семейна къща на стойност едва 700 талера, една крава и няколко свине. Алфред Круп се оказва роб на стоманолеенето, но през първите години, изглежда, претърпява несполука както баща си. След двадесетгодишен живот работилницата работи само с пет работници и с цената на най-големи трудности получава поръчки, колкото да просъществува.
Безспорен обрат донася обстоятелството, че в малката си работилница Алфред Круп започва да произвежда стоманена сплав, която се заварява много по-лесно и в същото време е по-твърда и по-еластична. През 1834 г. Алфред Круп обикаля големите германски градове с мостра от тази стомана и се връща с дузини поръчки. След една година работилницата на Круп вече работи с тридесет работници, а след две години с шестдесет.
Решителният търговски скок не се дължи просто на „гениалността“ на Алфред, както твърдят поколения наред придворните историци на династията. Истина е, че произвежданата стомана в малката работилница на Круп е с отлично качество, но тя не надминава на времето си най-качествената английска стомана. За увеличаването на поръчките допринася също и политиката на немската митническа уния, която Прусия подкрепя с цялата си енергия и която е икономическият предвестник на по-късната немска империя. Немската митническа уния създава онези търговски условия, при които новата стомана на Круп може да конкурира вносната английска стомана.
Опирайки се на тази политика, Алфред Круп обикаля цяла Европа: сключва сделки от Варшава до Прага, от Париж до Брюксел, а във френската столица посещава дори и Джеймс Ротшилд. С помощта на Ротшилд той се стреми да се сдобие с поръчка от френския монетен двор, който да използва стоманени инструменти тип Круп.
И до днес не е ясно защо Алфред Круп се връща към производството на оръжия. Факт е, че за пръв път в 1836 г. работилницата на Круп започва да прави опити за производство на оръдия и в 1843 г. произвежда първото стоманено оръдие. Историците на фамилията не говорят много за това, но е доказано, че Алфред се опитва първо да продаде стоманените оръдия на англичаните. В писмото си до британското правителство той се позовава на това, че в сравнение с досегашните бронзови и чугунени оръдия неговите са несравнима по-добри. Англичаните обаче му отказват с любезно писмо, а и пруското военно министерство не проявява по-голямо разбиране.
След като години наред Алфред Круп бомбардира с писмата си хората на берлинското военно министерство, в 1844 г. той получава първата поръчка, но едва три години по-късно, в 1847 г., доставя оръдието. Когато оръдието пристига в оръжейния склад в Шпандау, никой не помисля, че то ще пише история. Това е първото Крупово оръдие на Прусия…
Цели две години оръдието на Алфред Круп събира праха в арсенала и едва в 1849 г. го изпитват. След това изпращат писмо в Есен. Някакво „писмо с недомлъвки“: оръдието не е лошо — пишат, — но е много по-скъпо от произвежданите досега бронзови и чугунени оръдия, не може да се конкурира с тях. А по-късно Алфред пише на един свой приятел, че началникът на берлинския арсенал му казал открито: „Не искам и да чуя за стоманени оръдия, защото Уелингтън и с бронзови оръдия побеждава Наполеон при Ватерло.“
Тогава Алфред Круп отново се обръща към англичаните и в 1851 г. на изложбата в лондонския „Кристален дворец“ излиза едно стоманено оръдие. Оръдието предизвиква голяма сензация — но не се явява купувач. На няколко пъти той го предлага на английското правителство, предлага го на французите, предлага го и на царския двор в Русия — но оръдието не е нужно на никого. Само един единствен човек се интересува: това е херцог Вилхелм от Хохенцолернската династия, по-късният Вилхелм I. Той дори посещава есенската работилница и окачва на гърдите на Алфред ордена „Червен орел“, четвърта степен.