Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Така и става — и истинският скандал едва тогава започва. Разочарован от постъпката на Ул, Фридрих Алфред започва все по-често да пътува из Италия, отсяда в двореца си на остров Капри и развращава с дузини децата на тамошните рибари. Накрая се вдига такъв голям скандал, че италианското правителство предупреждава краля на оръдията да напусне земите на Италия и никога да не се завръща! Този скандал вече не може да се потули и на страниците на английските и италианските вестници се появяват грамадни статии.
Във вила „Хюгел“ скандалът избухва едва тогава, когато „непознати благожелатели“ изпращат статиите от италианските и английските вестници на жената на Круп. Тя се обръща за съдействие към Вилхелм II, той обаче смята, че преди всичко трябва да се запази семейното достойнство на Круповци срещу нападките на една истерична жена. Затова затварят жената на Фридрих Алфред в лудница с мотивировката, че „има умствено смущение и се нуждае от продължително лечение“. Всичко това обаче не може да спре лавината. В Германия социалдемократическият вестник „Форвертс“ съобщава за случилото се под заглавие „Круп на остров Капри“ и обръща внимание на държавния прокурор, че чл. 175 от Наказателния закон е валиден и за кралете на оръдия.
Седмица след появяването на статията Фридрих Алфред вечеря с двете си дъщери Берта и Барбара в трапезарията на вила „Хюгел“. След вечерята той се оттегля в стаята си и никой повече не го вижда жив. Официалното съобщение за смъртта му, е кръвоизлив в мозъка, а според слуховете — самоубийство. Загадъчната смърт на Фридрих Алфред Круп и до днес не е обяснена. Няколко часа след настъпването на смъртта поставят тялото му в ковчег, чийто капак пломбират, за да не могат и най-близките членове на фамилията да видят трупа му.
След смъртта на Фридрих Алфред Круп освобождават от лудницата госпожа Круп. Сега обаче в политическата битка на страната на династията Круп твърдо застава императорът. Той взема участие в погребението на „ковача на оръжията на империята“ и произнася реч, в която обвинява социалдемократите в „извършване на убийство чрез клевета“, после добавя: „Онова странно обстоятелство, при което последва тъжното събитие, накара мене, владетеля на германската империя, да дойда тук и да издигна над този дом щита на германския император.“
След това Вилхелм II придружава ковчега до гроба. Около него пристъпват шестима адютанти — всички хомосексуалисти.
Когато в Райхстага един депутат-социалдемократ иска да порицае безсрамното използване на погребението на Круп за целите на императорската политика, отнемат му думата.
Шестнадесетгодишната Берта Круп става наследница на много фабрики, стоманени заводи и мини. Тъй като Фридрих Алфред няма син, юридически фирмата се реорганизира в „акционерно дружество“. Новият устав на фирмата приема Берта Круп за „собственик и ръководител на семейното имущество“ и така утвърждава по-раншния закон на династията, че винаги цялото имущество става собственост на „най-възрастния наследник“. Според немските закони по онова време едно акционерно дружество трябва да има най-малко петима членове. Фирмата Круп отпечатва 160 хиляди акции. От тях една получава вуйчото на Берта, една — Барбара и три получават тримата членове на дирекционния съвет. Другите 159 995 акции остават в ръцете на Берта Круп.
В 1906 г., когато Берта навършва двадесет години, императорът решава, че нейното моминство трябва да бъде принесено пред олтара на империята. За съпруг на Берта Круп Вилхелм II избира един нисък дипломат с безкръвни устни, бивш аташе в пруското посолство във Ватикана. Годеникът се нарича Густав фон Болен унд Халбах. Той е с шестнадесет години по-възрастен от годеницата. Сватбата, разбира се, става във вила „Хюгел“. Лично императорът завежда Берта пред олтара, а в ъгъла на черковния салон стои цялото правителство. Със специална заповед императорът урежда годеникът да получи името Круп. Така че от деня на сватбата съпругът на Берта започва да се нарича Густав Круп фон Болен унд Халбах. Това име запазват и следващите поколения.
Новият пришълец прибавя няколко достойни качества към дотогавашните черти на „истинските“ Круповци. Изглежда, че инстинктът на Вилхелм II е непогрешим. Густав се оказва едва ли не най-големият педант на земното кълбо. На гостите, поканени във вила „Хюгел“, съобщават, че закуската ще бъде сервирана в 7 часа и 15 минути и че не може да се закъснява. Ако някой гост случайно се появи в 7 часа и 16 минути, той ще намери вратата на трапезарията затворена и няма земна сила, която да я отвори пред него. Според Густав закуската може да продължи само 15 минути, семейната вечеря — 50 минути. Съгласно предварителните предписания в 22 часа и 15 минути Густав и Берта са в брачното легло. Точността дава своите плодове. Девет месеца и 28 дена след сватбата се ражда първият им син. Алфрид Круп фон Болен унд Халбах, по-късният военен престъпник.