Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Той изпразни чашата и потръпна, когато брендито изгори гърлото му. Не, така е по-добре. По-добре, че не отиде „При Алмак“. Без неговото мрачно присъствие, тя сигурно чудесно се забавлява. Можеше да види пред себе си мъжете, с които тя танцува, до един чаровни, усмихнати и добри. Всички те можеха да я направят щастлива, както беше вярвал той някога и за себе си. Съмняваше се изобщо да й липсва, тя изпитваше навярно по-скоро известно облекчение от отсъствието му.
Запрати с проклятие чашата на пътя и чу с мрачно задоволство как тя се счупи със звънтене в камъните. Познатият мрак се надигна в него и той го приветства. Не, няма да се превърне в предано куче на Клара, не, няма да е ничие куче.
— Добавете в сметката ми цената на една чаша — каза той на Мейдрю, когато се върна в клуба. Мейдрю само кимна.
Памела вдигна очи, щом го видя да влиза. Изразът на лицето й говореше, че вече е наясно с настроението му.
— Ставай! — заповяда той и започна да събира нещата й. — Ще те откарам у вас.
— С удоволствие. — Тя стана и почна да си събира нещата. — И без туй не желая да загубя още. Ако искаш да ме водиш и занапред тук като твоя възлюбена, ще трябва да ми плащаш загубите в клуба на Мейдрю.
Улф прекъсна монотонното си броене и вдигна към Люсиен подутите си очи.
— Ти трябваше да се прибереш в Манинг хаус. Така ми каза. Много добре си спомням.
— Чудесно, Улф — похвали го Люсиен и го потупа по якото като скала рамо. — Недей да се косиш за това. Ще гледам преди закуска вече да съм привършил. Идвай, Пам. — Беше я хванал за ръката, когато входната врата на клуб „Мейдрю“ широко се отвори и прозвуча силно изсвирване. — Това пък сега какво е? — измърмори той.
— Ами струва ми се, че местните власти са решили да развалят още една хубава вечер — обясни Джак и стана, за да помогне на спътничката си да се изправи на крака. — Ще останеш ли, за да участваш в битката? — хвърли той многозначителен поглед на Люсиен.
— Ще заведа Пам у дома й.
Джак му хвърли дълъг презрителен поглед, без да обръща внимание на бъркотията, в която останалите се блъскаха на вратата към алеята. Люсиен не му даде възможност да каже нещо, кимна му леко, хвана Памела за лакътя и я отведе.
5
Утринната светлина, която падаше върху леглото й, беше почти съвършена и Памела знаеше, че трябва да побърза, ако иска да улови обекта си както го искаше, преди отношението светлина — сянка върху леглото да се промени или голият мъж, който лежеше в него, да се събуди. Люсиен не обичаше да става модел за скиците й, но си остана неин любим модел и с положителност най-голямото предизвикателство за изкуството й да рисува. Памела се измъкна внимателно от леглото, наметна пеньоара и се залови да рисува.
Няколко минути работи съсредоточено, променяше някоя и друга линия и местеше непрекъснато поглед между леглото и скицника си. Никога не беше успявала да предаде чертите на лицето му, дори когато посвещаваше часове да го рисува по памет — чувствената извивка на устните му, тъмните, смущаващи очи, високите галски скули и правилния нос. Сами по себе си чертите на лицето му не представляваха трудност, но начинът, по който ги променяха неговите чувства, не се предаваха лесно. Изразът му се менеше толкова бързо, че тя все не успяваше да го нарисува. И Люсиен никак не й помагаше. Беше непредвидим като вятъра, за миг мил и кротък, после див и буен, после отново ведър и гальовен. Беше направила няколко добри рисунки, на които той беше изобразен в различно настроение, но нито една не беше достойна за него. Това засягаше чувството й за съвършенство. И сега усещаше как разочарованието й се засилва, въпреки че имаше щастливата възможност да рисува Люсиен в съня му. Чаршафът се беше увил свободно около бедрата му и той беше съвършен образец на небрежна мъжественост, беше строен, силен и мускулест — всяко училище по изкуствата в Лондон би желало да има модел като него в часовете за мъжки акт. Но той принадлежи само на нея, за да може тя да се упражнява — каза си Памела със сънена усмивка. Единствено и само на нея. Всъщност не можеше да мечтае и насън да го използва за официалните си скици, както вече го беше правила с предишни любовници. Люсиен би решил, че подобен комплимент съвсем не е приятен. Тази мисъл я накара да спре и да се взре по-добре в скицата. Беше несъмнено най-добрата, която му беше правила, но ако той знаеше…