Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Ако те пуснем, ще се държиш ли добре? — попита Филип.
— Ще обещаеш ли, че няма да ни сториш нищо лошо? — попита Сот.
— Да ви сторя нещо лошо ли? О, не! — нещото в бутилката като че ли изпадна в шок. — Та вие сте господарите!
Аз никога не бива да причиня нещо лошо на господарите на бутилката. Аз трябва да правя онова, което те ми заповядат. Трябва да правя онова, което ми се нарежда.
Филип и Сот още се колебаеха. После Филип предпазливо протегна ръка и докосна бутилката. Тя беше затоплена. И Сот направи същото. Те се спогледаха и запремигваха.
— Мога да ви покажа невероятни неща — обеща бутилката. — Мога да ви покажа бяла магия!
Филип погледна към Сот.
— Да отворим ли бутилката? — попита той шепнешком.
Сот също погледна към него.
— Не зная — отвърна той.
— Мога да ви дам прелестни неща — обещаваше бутилката. — Всякакви съкровища!
Това бе достатъчно за чупка гномите. Филип и Сот се протегнаха към бутилката като по команда, хванаха я за гърлото и измъкнаха тапата. Оттам изригна червен дим с проблясъци зелена светлина и нещо дребно, черно и космато изпълзя от бутилката. Филип и Сот тутакси отдръпнаха ръце. Създанието от бутилката изглеждаше като огромен паяк.
— Аах! — въздъхна то със задоволство от устието на бутилката. То се настани там и сведе поглед към тях. Беше трийсетина сантиметра на ръст. Червените му очички примигваха като на котарак. Вече не приличаше толкова на паяк. Имаше четири крака, наглед еднакви, опашка като на плъх, която размахваше, извит гръбнак с лъскав черен косъм, белезникави длани и пръсти като на болно дете и силно окосмено и тъпо лице — като ударено с нещо, от което вече не се е оправило. Заострените му уши стърчаха, заслушани в нощните звуци. Зъбатата му уста и сбръчканата кожа на лицето му се изкривиха в усмивка като гримаса.
— Господари! — обърна се създанието към тях ласкателно. Почеса се с пръстите на крайника по тялото, сякаш нещо го дразнеше, скрито под черната козина.
— Що за създание си ти? — попита шепнешком Филип. Сот само гледаше, загубил ума и дума.
— Аз съм това, което съм! — отвърна тази твар и още повече разшири устни в гримаса. — Едно удивително създание на магията и магьосничеството! Много по-съвършено от онези, които са ме създали!
— Демон! — промълви Сот, изведнъж обхванат от страх. Създанието запримига.
— Черньото, господари — един злощастен клетник, окован като затворник в това отвратително тяло по силата на… случайността. Но също и господар на тази бутилка — владеещ всичките й чудеса и удоволствия!
Филип и Сот бяха спотаили дъх.
— Що за… що за чудеса държиш в тази бутилка? — осмели се най-накрая да попита Филип, макар че не успя да овладее гласа си да не трепери.
— Аах! — възкликна Черньото.
— Защо… ги държиш там? — попита Сот. — Защо не ги държиш например в джоба си?
— Аах! — повтори Черньото.
— Защо живееш в тази бутилка? — попита Филип.
— Да, защо? — отекна Сот.
Черньото изви паяковидното си тяло и се завъртя върху устието на бутилката като насекомо, което смуче.
— Защото… съм вързан! — разстроено просъска то. — Защото не мога да живея без нея! Искате ли и вие да разберете какво е това? Да го усетите? Господарчета, готови ли сте да опитате? Да узнаете как тази бутилка променя живота?
Филип и Сот заотстъпваха назад към бърлогата си при всяка дума, опитвайки се да се скрият съвсем. Щеше им се да не бяха отваряли бутилката, както бяха решили преди. По-добре щеше да е, ако никога не я бяха отворили.
— Ооох! Да не би да се уплашихте? — попита Черньото, като провлачваше думите и издевателстваше над тях. — От мен ли се уплашихте? О, не, не бива да се страхувате. Та вие сте господарите; а аз съм ваш слуга. Разпоредете се, господари! Поискайте нещо от мен, за да ви покажа какво мога!
Филип и Сот безмълвно го гледаха.
— Само една дума, господари! — умоляваше Черньото. — Заповядайте ми!
Филип едва успя да преглътне. Гърлото му беше пресъхнало.
— Покажи ни нещо красиво — осмели се да поиска той с голяма предпазливост.
— Нещо ярко — добави Сот.
— Но тази задача е твърде проста! — нацупи се Черньото. — Е, добре. Значи нещо красиво, господари, нещо ярко. Вижте тогава!
Както беше приклекнал, Черньото се изправи и сякаш лекичко се понаду. Раздвижи пръсти насам-натам и се появиха зеленикави пламъчета. Навсякъде наоколо летящите насекоми се подпалиха и се превърнаха в късчета дъга. Насекомите лудо се мятаха, докато огньовете ги изгаряха и оставяха светли следи зад себе си, прелитайки покрай изумените гноми и очертавайки сложни фигури на фона на нощта.