![Лудият жезъл [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/0/7/ludiyat-zhezl-bg-download.jpg)
Лудият жезъл [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Размяната #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лудият жезъл [bg]». Краткое содержание книги:
След много-много време жената отвори бледите си очи, но погледът й беше празен и тя още дълго остана неподвижна. Накрая се усмихна.
Когато и тримата излязоха, останалите се бяха събрали пред сградата. Те сякаш извираха от дълбините и се спускаха надолу по високите тераси. Тътенът, воят, сухото трополене на музиката се бяха разраснали до невъобразима степен, а ритмичното крякане, излизащо от гърдите на самите събрали се същества, звучеше в дисхармония. После процесията, водена от факлоносеца, потегли бавно и обиколи равнищата на кръгообразния град — свят, потопен в морето. По време на пътуването те нощуваха в декорирани в червено стаи, а докато ту се потапяха в морето, ту се издигаха над него, то шест пъти смени цвета си. Огромни ръждиво-червени червеи плуваха около тях — безоки, жужащи, гърчещи и въртящи се. Пространството се огъваше, гледките се сменяха с невероятна бързина. Звуци на мощен гонг ги приветстваха и изпращаха.
В деня, когато се роди дъщеря му, небето притъмня още повече. Наске се мяташе, стенеше и крещеше, а после легна също толкова неподвижна и студена, колкото беше и онзи ден там, върху мраморната плоча. Планините изкрещяха гръмовно и заваля червен дъжд, изливащ се като водопади от кръв надолу по терасите към морето. Нарекоха детето Ниалит — на звука от тъпана и костената флейта. Когато тя разпери криле и се зарея над света, екна гръм и пред нея проблеснаха лъчи от жълта светлина. Тя щеше да царува тук десет хиляди години.
Той литна към най-високия връх на тази черна планинска земя и се вкамени там в очакване на Талкне, змията от Неподвижните води, която щеше да дойде, за да се бори с него за земята Код. Хората идваха при него на поклонение, а Ниалит поднасяше жертвоприношения в нозете му. Продромолу — Баща на епохата. Отворилият пътя — така го наричаха те в неуморни литании и го къпеха в мед и благовония, във вино и кръв.
Усети как духът му се издига и запява, как проблясва над планините. После мъртвите земи под него се сгърчиха и почерняха. Той политна надолу през избледняващата нощ към светлината.
Пол се събуди с чувство за благополучие. Отвори очи и погледна към прозореца, през който се процеждаше утринната светлина. Пое дълбоко дъх и стегна мускули. Чаша димящо кафе би му дошла много добре, реши той, макар и прекрасно да знаеше, че в този свят не би могъл да я получи. Поне засега. Това беше едно от нещата, с които беше решил да се занимае при първа възможност. Сега…
В този миг сънят отново се върна и той проумя, че от него идваше чувството на удоволствие. Заедно с него дойде и споменът за други подобни сънища — осъзна той сега — които беше сънувал всяка нощ, откакто безименният магьосник го бе посетил по пътя за насам и бе променил облика му. Но те, за разлика от другите, неизменно бяха приятни, въпреки че бяха донякъде и гротескни.
Той стана, отиде до отходното място, изми се, облече се и изля върху белия кичур в косите си цял буркан с някаква течност, която беше купил от един аптекар предната вечер на път за вкъщи. Докато се занимаваше с всичко това, чу Миша ръкавичка да се размърдва. Разтури предпазните заклинания и го зачака да се приготви. После двамата минаха през квартирата на Ибал, но прислужникът им каза, че господарят му не трябва да бъде безпокоен.
— Нека тогава да се поразходим и да намерим нещо за закуска — предложи Миша ръкавичка.
Пол кимна и те отново се отправиха към уличката с кръчмите. Нощните искри и блясък избледняваха и щом слънцето се издигна по-нависоко, по ярките здания около тях тук-там започнаха да се появяват мътни и загадъчни петна.
— Добре ли спа?
— Да. Ами ти?
Пол кимна.
— Обаче…
Погледът на Миша ръкавичка рязко се отклони вляво и той кимна нататък. Пол се облегна назад, протегна се и извърна глава.
Човекът, който се приближаваше по тясната уличка, беше облечен в червено и черно — също както и предишната вечер. Гледаше към тях.
Пол се наведе напред и вдигна чашата си с чай.
— Още ли не се сещаш? — попита той.
Миша ръкавичка поклати глава.