През дебрите на Балкана

— Все пак грешиш. Припознал си се. Къде се е случило всичко това, за което говориш? Както разбирам от думите ти, в Едирне, така ли?

— Да.

— И то съвсем скоро? Аз обаче не съм бил в Едирне повече от година.

— Голям лъжец си! Къде беше през последните дни?

— В Мандра.

— Откъде идваш сега?

— От Болджибак, където бях от вчера сутринта.

— Бил си в Мандра на Марица, така ли? Да, бил си на Марица, но значително по-далеч от Мандра, а именно в Едирне.

— Да се закълна ли, че грешиш?

— Клетвата ти ще е лъжлива. А намира ли се Букьой на пътя между Мандра и Болджибак?

— Букьой ли? Не го знам.

— Не си ли бил там?

— Не.

— И никого от тамошните жители не си питал за тримата ездачи с два бели и един кафяв кон?

— Не.

— И човекът, с когото си говорил, не те е отпратил към пазача, който после те е отвел при кехаята?

— Не.

— Странно! Всички ние грешим, само ти не бъркаш. Сигурно си доста по-умен от нас. А ще ми кажеш ли какъв си?

— Агент.

— Какъв по-точно?

— За всичко.

— А как се казваш?

— Името ми е Пимоза.

— Странно име. Не съм го чувал в нито един език. Да не би да си си го измислил?

Веждите му заплашително се смръщиха.

— Господине — каза той, — кой ти дава право да разговаряш с мен по този начин?

— Аз самият си го давам!

А ковачът добави:

— Това е ефендито, за когото преди това ти говорих!

— Забелязвам — отговори той. — Но дори и да е най-важният от всички ефендита, не позволявам да се отнася така неучтиво с мен! Много добре познавам маниера, по който хората от неговия ранг учтиво разговарят.

— И как се прави това? — попитах аз.

— Така!

Той сложи ръка на пояса, в който бяха затъкнати оръжията му, и издърпа пистолета си наполовина.

— Добре, това е език, пред чиято яснота изпитвам голям респект. И аз ще бъда по-учтив. Ще бъдеш ли така добър да ми кажеш къде си роден?

— Сърбин съм, от Лопатица на Ибър.

— Ще бъда така любезен да се престоря, че ти вярвам, но в себе си ще си мисля, че си влах или румънец, което е точно така. Къде отиваш?

— В Исмилан.

— Чудесно! Уж си умен мъж, а заобикаляш толкова много. Как стигна до Кошикавак, щом намерението ти е било да яздиш от Мандра за Исмилан? Пътят ти би трябвало да минава много по на юг.

— Имах работа по тези места. Но повече няма да ти отговарям. Да не си полицейски служител, че ме разпитваш като престъпник?

— Добре, отново ще се съобразя с желанието ти. Само ми кажи защо слезе тук!

— Нямах намерение да слизам. Този ковач ме принуди, защото не искаше да ми отговори вън.

— А ти постави ли му вече въпросите си?

— Не.

— Направи го тогава, за да разбереш това, което те интересува!

Той малко се смути, но бързо се опомни и отговори:

— Вече нямам желание. Като се отнасят с него по този начин, човек се отърсва от въшките си и си тръгва. Той се престори, че се отърсва, и понечи да излезе.

— Това ли наричаш ти учтивост? — засмях се аз.

— На зла круша, зъл прът!