Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
— ЦРУ може ли да свърже тази каша с нас?
— Именно това е въпросът — отвърна директорът.
— Ето какво знаем — намеси се Боаз. — Вчера Рейн се е обадил, за да ни осведоми за случката. Проследил Мани и семейството му в един мол — местна жена и дете. Когато изглеждало, че жената и момчето си тръгват, Рейн решил, че Мани ще използва тоалетната, и се скрил там да го причака. Мани действително влязъл, но след това се появило и детето. Рейн видял момчето и се разколебал.
— Очевидно не причинява вреда на жени и деца — подметна Гил.
Дилайла го изгледа.
— Това дразни ли те?
— Зависи доколко е оплескал нещата.
Тя се извърна отново към Боаз.
— И какво е станало после?
— Бодигардът нахлул вътре. Според Рейн Мани е натиснал някакъв паникбутон, за да го извика. Рейн обезоръжил бодигарда, но точно тогава пристигнали двамата от ЦРУ. Не ги познава и все още не знае кои са, доколкото ни е известно. Те също били въоръжени.
— Рейн избил всички, освен Мани — обади се Гил.
Дилайла го погледна.
— А детето?
Гил сви рамене, все едно въпросът нямаше връзка с темата.
— И него не е убил.
Дилайла пак премести поглед към Боаз.
— Успели ли са Мани и момчето да огледат Рейн?
— Рейн казва, че не е сигурен.
Гил избухна:
— Глупости на търкалета. Няма начин в цялата суматоха някой да не е видял лицето му. Огледали са го добре и той си го знае. Иначе щеше да ни каже, че се е измъкнал чисто. Както и да е, в случая Рейн има интерес да омаловажава разкриването си. Но разумното е да приемем, че щом според неговите признания Мани го е видял, значи го е видял доста добре.
Нямаше смисъл да спори. Кимна.
— Та ето какво е положението — продължи Гил. — Мани е изплашен до смърт. В момента седи някъде с шефовете си от ЦРУ. Те му показват снимки на известните азиатски оперативни агенти. Купчината от снимки е доста голяма — половин метър, ако не и повече. Ако имат снимка на Рейн и Мани го разпознае, ЦРУ ще се заеме с него. И то сериозно.
Дилайла разбра накъде вървят нещата. Из главата й се замота един и същи рефрен: мамка му, мамка му, мамка му. Не каза нищо.
— Мани има много врагове — поде отново Гил, — но можем спокойно да приемем, че когато ЦРУ изготви списък, ние ще сме сред първите в класацията. А ако пипнат Рейн, статусът ни ще се промени от „основен заподозрян“ в „доказано виновен“.
За момент всички замълчаха. Директорът погледна Дилайла и въздъхна.
— Нали разбираш какъв е залогът?
Тя кимна.
— Не само твоята кариера — продължи той. — Нито тяхната — посочи първо Боаз, после Гил, остави коментара да увисне във въздуха и пак се обърна към нея. — Дори не и моята. Ние ще сме само първите пострадали. Правителството с пълно право ще ни пожертва моментално, за да ограничи щетите. Но ако щетите не могат да бъдат ограничени… не ми се приказва. Става дума за милиарди долари помощ от САЩ. Да не говорим за доставките на оръжие. Или за достъпа до сателитни изображения и друго разузнавателно сътрудничество. Проумяваш ли за какво става дума? Няма да е проблем само за нас. Ще стане геополитически проблем. Трябва да си възвърнем контрола над ситуацията.
— Проумявам — каза тя.
Той кимна, привидно удовлетворен, и заговори отново:
— Разкажи ни тогава доколко отблизо познаваш този човек.
Трябваше да предвиди подобен въпрос. Сега вече й стана ясно. Сви рамене.
— Пътищата ни се пресякоха в Макао. Едни хора — стрелна с очи Гил — искаха да го премахнат, защото преследваше Белгази и можеше да го ликвидира, преди ние да постигнем целта си. Аз твърдях, че има по-добър начин действията му да бъдат забавени.
— И не беше права — възрази Гил. — Вярно, че нещата се подредиха добре, но си беше чист късмет. Рейн можеше да убие Белгази, преди да получим каквото ни трябваше.
— Аз го контролирах — заяви тя и моментално съжали, че се е хванала на провокацията.
— Значи си прекарала известно време с него? — попита директорът.
Дилайла отново сви рамене.
— Вече ви казах. Убедих го да не предприема нищо известно време, точно толкова, колкото ни беше нужно. След това го проследихме до Рио. Отидох там и си свърших работата. После Боаз и Гил поеха нещата. Всичко това го има в досието на операцията.
— По онова време как се свързваше с него? — попита Гил.
Майната ти, Гил, на теб и на игричките ти.
— Ти не си ли чел досието? — попита го с невинна усмивка.
Той стисна зъби и се опита да си възвърне позициите.
— През някакъв чатрум ли беше?
— Питаш, защото не си спомняш ли? Не е характерно за теб да забравяш подробности, Гил. Обикновено помниш всичко.