Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Взех един тук-тук за последната отсечка до „Сукумвит“ №23. С Докс трябваше да се срещнем в ресторанта по обяд, но аз пристигнах по-рано, за да огледам обстановката, както винаги правя в редките случаи, когато съм се съгласил на лична среща. Предварителният оглед обикновено спестява изненадите. Този път обаче изненадата вече ме очакваше в лицето на Докс. Изтупан в кремава копринена риза, той седеше на един от столовете от тиково дърво с възглавници в дъното на основното помещение и смучеше със сламка някакъв екзотичен бъркоч във висока чаша. Трябва да призная, че изглеждаше напълно у дома си в обстановката.
— Знаех, че ще дойдеш по-рано — ухили ми се, остави питието и стана да ме посрещне. — Не исках да съм груб, като те карам да ме чакаш.
Пристъпих към него, оглеждайки ресторанта. Клиентелата се състоеше наполовина от местни, наполовина от чужденци, които поне привидно се интересуваха много повече от отличната тайландска кухня, отколкото от случващото се наоколо. Улових се, че извършвам проверката за безопасност повече по навик, отколкото защото смятам, че Докс е довел след себе си някакви неприятности. А след това се изненадах, почти се шокирах, че се доверявам на някого по този начин. Погледнах го и смайването ми сигурно си е проличало, защото той вдигна вежди.
— Добре ли си, човече?
Кимнах наполовина раздразнен, наполовина доволен, че го виждам след провала ни в Манила.
— Добре съм.
Протегнах му ръка, но той не я пое. Вместо това ме сграбчи с лапите си и ме прегърна. Господи, помислих си. Потупах го плахо по гърба.
Той се отдръпна, погледна ме в лицето и се разсмя.
— Леле, ти си се изчервил! Абе да не си падаш по мен?
Не му обърнах внимание.
— Някакви проблеми по пътя?
Той се разсмя отново.
— Никакви проблеми. Ей, много се радвам да те видя, нищо, че развиваш неестествени чувства към мен. Тук ли ще хапнем или някъде другаде? Препоръчвам ти да останем. Правят най-хубавия пу ним пад гра поу в града.
Огледах наоколо. Докс можеше да знае кой е най-хубавият пу пим, каквото и да беше това, но уменията му не покриваха винаги моите стандарти. Но пък чии ли умения ги покриваха, ако трябваше да съм честен?
— Нали не си си включвал телефона? — попитах.
— Не съм, мамо. Държа го изключен. И разочаровам всички дами, които искат да се свържат с мен.
— Сигурен ли си, че не са те проследили?
Той подбели очи.
— Хайде престани. Трябва да преодолееш тия глупости с единака, международно мистериозния мъж и не знам още какво. Не можеш да я караш по този начин двайсет и четири часа в денонощието. Това ще ти изяде главата, човече, виждал съм случаи като твоя.
— Това означава ли, че не са те проследили?
Той се намръщи.
— Да, това означава. Може да не съм градски призрак като теб, но умея да бъда внимателен. Досега съм се оправял сам в нашата шибана професия и както виждаш, още дишам, макар много хора да мечтаят да не дишам.
— Да не дишах.
Той се хвана за главата.
— Помощ, партньорът ми е даскал!
Предадох се и вдигнах ръце.
— Добре, добре.
— „Джон Рейн, убиец и граматик“. Трябва да си го напишеш на визитката.
— Добре.
— „Използвайте правилно подчинителното наклонение или ще ви вземе живота.“
Ама че работа, помислих и се огледах.
— Да хапнем тук.
— Слава Богу. Умирам от глад.
Седнахме на неговата маса. Сервитьорът дойде и Докс поръча. Знаеше какво прави — даже говореше на приличен тайландски. Поръчахме и две айскафета. Последните дни бяха дълги и напрегнати.
— Е, какво става? — попита Докс, след като сервитьорът се оттегли. — Израелците не са побеснели, нали?
Бях му казал кой е клиентът. Те, разбира се, не знаеха за Докс. Не беше необходимо.
— Не съм сигурен.
— Което означава?
— Означава, че веднага щом излязох от Манила, се свързах приятелите си Боаз и Гил. Разказах им какво е станало. Те май го приеха нормално. Бяха разочаровани, че Мани се е измъкнал, и се разтревожиха, че сега той ще бетонира охраната си. Уверих ги, че съм се справил със ситуацията без по-нататъшни инциденти.
— Искаш да кажеш, без да са те заловили и да си ги натопил.
— Именно.
— Те сигурно са се натъжили малко, задето не са убили и теб в суматохата.
— Нищо лично. Бизнес.