Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
Тя спря колата и остана така — прехласната от гледката.
Рори и Моника се измориха да чакат Бил сред алеята с тисовете и тръгнаха към къщата, където се сблъскаха с деветия граф, който тъкмо излизаше оттам. Тримата се върнаха в дневната, за да разискват перспективите за бърза продажба на къщата на този отвъдморски Дядо Коледа в женски форми. Бил, въпреки че беше поповдигнал скръбно чело след бързото уиски със сода, все още се намираше в треперлив статус. Неговите шарещи очи и тресящи се крайници биха заинтересували живо някой психарски доктор от Харли стрийт, ако можеше да хвърли едно око на сцената.
— Има ли надежда? — попита той с немощен глас, много наподобяващ тона на болен на легло, обръщащ се към своя церител.
— Мисля, че да — отвърна му Моника.
— А аз мисля, че няма — изказа мнението си Рори без да дочака да бъде запитан лично.
Моника го прониза с поглед.
— След онзи дамски обяд в Ню Йорк останах с впечатление — продължи тя, — че госпожа Спотсуърт захапа въдицата. Аз я залях с поток от уверения и увещания и определено я размекнах. Остава ни само да организираме едно финално представяне. Когато тя пристигне, ще ви оставя сами, а от теб се иска да включиш на пълни обороти онзи твой неотразим чар. Покажи й всичко на каквото си способен.
— Ще й покажа — обеща разпалено Бил. — Ще бъда като гълъб, гукащ на своята гургулица. Ще свиря на нея като на арфа.
— Постарай се и не забравяй, че ако продажбата стане, ще искам комисионна.
— Ще я имаш, съкровище. Ще бъдеш възнаградена хилядократно. Пред вратата си ще намериш слонове, натоварени със злато и камили, подгъващи крака под товар скъпоценни камъни и редки подправки.
— А маймунките, слоновата кост и пауните?
— Няма да бъдат забравени.
Рори, като трезв и практичен бизнесмен, прекъсна тези фантасмагории.
— Вие сте изперкали. Дори ако предположим, че тази жена не е с всичкия си, не мога да си представя как ще наброи куп пари за пущинак като Роастър Аби. Да започнем с това, че фермите ги няма.
— Това е вярно — веднага овеси нос Бил. — А паркът е собственост на голф-клуба. Останали са само къщата и градината.
— Градината, точно така. А ние знаем всичко за нея, нали. Тъкмо преди малко казвах на Моук, че докато през лятото реката е в дъното на градината…
— Пак ли започваш! — прекъсна го Моника. — Не виждам причина да не можеш да вземеш петнайсет хиляди лири. А може и двайсет.
Бил се съживи като полято градинско цвете през горещ летен ден.
— Наистина ли мислиш така?
— Разбира се, че не — отново се включи Рори. — Само се опитва да те ободри — нали ти е сестра. Уважавам тази проява на сестринска грижа. Изглежда под ужасната външност тупти нежно сърце. Двайсет хиляди лири за къща като тази, която хвърли в ужас дори Непоправимите малолетни бандюги! Абсурд. Това е една останка от миналото. Сто четиридесет и седем стаи!
— Но това е голяма къща — оспори Моника.
— Това е голяма купчина камъни — не отстъпваше Рори. — Ще трябва цяло състояние, за да й се придаде някакъв обитаем вид.
Моника беше принудена да се съгласи с последното.
— Така е — каза тя. — Но госпожа Спотсуърт е от онези жени, които едва ли ще се скъпят да похарчат някой и друг милион за това. Забелязах, че си направил някои подобрения — обърна си тя към Бил.
— Капка в морето.
— Дори си успял да намалиш смрадта на площадката на първия етаж.
— Искаше ми се да имах достатъчно пари, за да направя още повече.
— Значи си с празни джобове?
— Абсолютно.
— Тогава откъде, по дяволите — нахвърли се върху му Рори като щатен обвинител в съда, — се взеха тия тълпи икономи и прислужнички? Онова момиче Джил Стърчиопашкова…