Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Аз съм единственото, с което разполагате.
— Имам тайна задача: от мен се иска да назнача помощник-шериф от женски пол в управлението и ти отговаряш на всички изисквания.
— Забравяш, че съм цивилна.
— Считай се за назначена. Не се шегувам.
— Искам полицейска значка — каза тя. — И служебна кола със сирена.
— Записвам си.
Въведоха ги в ярко осветена манипулационна, в която имаше цяла редица лъскави машини, закрепени на стойки от неръждаема стомана, десетки метри прозрачни пластмасови тръбички и три кутии ръкавици за еднократна употреба в различни цветове.
Фиона погледна лицето на младата жена и ахна.
Реакцията й накара Уолт да се извърне към нея.
— Виж, ако ти е трудно да…
— Не става въпрос за това! — прекъсна го тя шепнешком. — Познавам я, Уолт. От сватбата. Снощната сватба. Беше на дансинга, за бога.
— Ще се справиш ли? — попита той.
— Естествено.
Коленете на момичето се очертаваха под белия памучен чаршаф с щампи на бледосини пчелички, а главата й бе повдигната с няколко възглавници. Зад течащия й нос и петната по кожата й се криеше красиво момиче на не повече от седемнайсет, но в блуждаещия й поглед се четеше такава дълбока тъга, че човек просто не можеше да я гледа с безразличие. Червената й коса стърчеше във всички посоки. Гримът й беше размазан по цялото й лице. На подвижната масичка от лявата й страна имаше две големи хартиени торби, пълни с дрехите и личните й вещи. Едната от тях трябваше да съдържа чаршафа, върху който я бяха разсъблекли — Уолт искаше да огледа и него за евентуални дребни частици, изпаднали от дрехите й.
Сестрата бе около 45-годишна, привлекателна жена на име Хоуп — според табелката на гърдите й. Говореше с равен, дрезгав глас.
— Симптомите в поведението й отговаряха на сексуално насилие, извършено от човек, с когото се е познавала. Била е в безсъзнание. Може би в резултат на шока, но по-вероятно под въздействие на наркотични вещества. Няма да се изненадам, ако лабораторният анализ на кръвта й покаже наличие на рохипнол или кетамин. Травмите й свидетелстват за орално, анално и вагинално проникване. Ще направим стандартния комплект изследвания при изнасилване, но ще отнеме часове. Наредиха ми да изчакам първо вас.
— Бих искал да говоря с нея, ако е възможно — обясни Уолт. — А помощник-шериф Кеншоу е тук, за да направи снимки на лице и ръце.
— Разбира се. — Сестрата се надвеси над момичето. — Кайра? Дошли са от полицията.
Момичето с мъка отвори кървясалите си сини очи. Не можеше да фокусира добре. Зениците й бяха разширени докрай, което веднага извика в съзнанието на шерифа римските маски за мъртъвци с монети върху очите.
Уолт се стараеше да говори тихо. Представи себе си и Фиона и попита:
— Кайра, мога ли да ти задам няколко въпроса?
— Нищо не си спомням. — Звучеше като упоена.
Сестрата й подаде чаша със сламка и тя пийна глътка вода.
От очите й закапаха сълзи.
— Понякога знаем много повече, отколкото си мислим. Кое е последното нещо, което си спомняш?
— Бяхме в бар „Уиски“… танцувахме. После се събудих в колата му. — Тя стисна силно очи. — Той ме остави пред болницата… така мисля.
— Той? — попита Уолт. — Познаваш ли го?
Тя отвори очи и погледна шерифа така, сякаш го виждаше за пръв път.
— Кой си ти?
Уолт отново представи себе си и Фиона.
— Успя ли да огледаш добре мъжа, който те остави пред болницата? Познаваш ли го, Кайра?
Момичето се взираше сякаш през него.
— Приятел? Член от семейството? Някой от сватбата? — попита той.
Помисли, че отново я е изгубил. Момичето забели очи и клепачите й се притвориха. Започна да диша тежко.
— Кей Би — прошепна едва чуто.
„Кей Би“ беше заведение за бързо хранене в града. Имаха два ресторанта: един в Хейли и един в Кечъм.
— Някой, когото познаваш от „Кей Би“ ли? — попита Уолт с надежда в гласа.
Главата й едва забележимо се залюля встрани. Може би се опитваше да отговори отрицателно.
— Служител от ресторанта?
— „Кей Би“ — почти без звук промълви тя.
— „Кей Би“ — повтори Уолт след нея.
Главата й трепна.
— Това беше кимване, нали? — попита той Фиона. Тя сви рамене. — Кайра?
Измина около минута, която им се стори безкрайна.
— Мога ли да споделя скромното си мнение? — обади се сестрата.