Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Разбира се.
— Би могла да станеш актриса — прошепна Елвира, вдигнала менюто пред лицето си. Винаги взимаше подобни предпазни мерки, тъй като се страхуваше се, че някой може да прочете по устните й какво казва. — И се радвам, че те накарах да си купиш този тоалет сутринта. Онова, което имаше в гардероба си, беше безнадеждно.
Синтия бе облечена с късо ленено сако в лимонен цвят и черна ленена пола. Към рамото й драматично бе завързан екстравагантен копринен шал в жълто, черно и бяло. Елвира я беше завела и на фризьор. Сега дългата до раменете коса на Синтия беше оформена в мека свободна прическа. Ненормално бледото й лице бе скрито под светлобежова пудра, която подчертаваше цвета на големите й кафяви очи.
— Изглеждаш страхотно — каза Елвира.
За съжаление Елвира се бе подложила на точно обратната метаморфоза — боядиса косата си в предишния оранжевочервен цвят и я подстрига неравно. Изряза ноктите си и ги остави нелакирани. След като помогна на Синтия да избере тоалета в жълто и черно, отиде на щанда с преоценени стоки и съвсем умишлено си купи лилава рокля за десет долара, фактът, че беше с един номер по-малка, отколкото трябваше, подчертаваше възглавниците от тлъстина по тялото й, за които Уили твърдеше, че били само начин природата да ни подготви за финалното сгромолясване.
Когато Синтия се възпротиви на осакатяването на ноктите и прическата й, Елвира просто отвърна:
— Всеки път, когато говориш за онази жена, я описваш като ниска и набита, с боядисана в червено коса и облечена като човек, който пазарува от намалени стоки. Трябва да изглеждам правдоподобно.
— Казах само, че дрехите й са ми се сторили евтини — поправи я Синтия.
— Все същото.
Сега Елвира видя как усмивката на Синтия изчезна.
— Идва ли? — попита бързо.
Синтия кимна.
— Усмихни ми се. Хайде. Отпусни се. Не му показвай, че си нервна.
Синтия я възнагради с топла усмивка и опря леко лакти на масата.
До тях се изправи мъж. По челото му бяха избили капки пот. Облиза устните си.
— Синтия, колко се радвам да те видя. — Протегна ръка.
Елвира го оглеждаше внимателно. Нямаше особено здрав вид. Тесните му очички почти се губеха в подпухналата плът. Беше поне с десет килограма, по-тежък, отколкото на снимките в архивите. Явно е от хората, които са красиви като деца и с възрастта стават все по-непривлекателни, реши Елвира.
— Радваш се да ме видиш ли, Нед? — попита Синтия, все още усмихната.
— Това е той — заяви натъртено Елвира. — Абсолютно съм сигурна. Беше пред мен на опашката за хамбургери. Забелязах го, щото се беше дяволски вкиснал, задето хлапетата пред него се колебаеха и се чудеха с какво искат да бъдат хамбургерите им.
— За какво говорите? — запита Нед Крейтън.
— Защо не седнеш, Нед? — покани го Синтия. — Знам, заведението е твое, но ми се струва, че въпреки това аз трябва да те почерпя. Все пак ти дължа една вечеря отпреди много години?
Добро момиче, помисли си Елвира.
— Абсолютно съм сигурна, че онази вечер бяхте вие, макар да сте понапълнели — изстреля тя възмутено към Крейтън. — Срамота е, че заради лъжите ви това момиче е трябвало да прекара дванадесет години от живота си в затвора.
Усмивката изчезна от лицето на Синтия.
— Дванадесет години, шест месеца и десет дни — поправи я тя. — Цялата ми младост, когато трябваше да завърша колеж, да си уредя живота, да ходя по срещи.
Лицето на Нед Крейтън се стегна.
— Блъфирате. Това е евтин номер.
Келнерът пристигна с две чаши вино и ги сложи пред Синтия и Елвира.
— Мистър Крейтън?
Крейтън го погледна гневно.
— Няма нищо.
— Мястото наистина е чудесно, Нед — отбеляза тихо Синтия. — Трябва да е струвало ужасно много пари. Откъде ги взе? От Лилиън? Моят дял от наследството на Стюарт Ричардс беше почти десет милиона долара. Колко ти даде тя? — Не изчака отговора. — Нед, тази жена е свидетелката, която тогава не успях да открия. Тя си спомни, че е говорила с мен онази вечер. Никой не ми повярва, когато разказах как една жена е ударила с вратата на колата си твоята. Но тя си го спомня. Спомня си много добре и че те е видяла. Цял живот ден след ден си е водила дневник. Онази вечер си е записала какво е станало на паркинга.
Поклащайки глава в знак на съгласие, Елвира изучаваше лицето на Нед. Започва да се изнервя, помисли си тя, но не е убеден. Беше време да се намеси.
— Заминах си от Кейп Код на следващия ден — обади се тя. — Живея в Аризона. Съпругът ми беше болен, много болен. Затова не сме идвали тук оттогава. Загубих го миналата година. — Съжалявам, Уили, помисли си, но това е важно. — И така, миналата седмица гледах телевизия, а знаете колко досадни са обикновено предаванията през лятото. Сякаш гръм ме удари, когато видях повторението на онова предаване за жените затворнички и после собствения си портрет на екрана.