Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
По думите й Крейтън не се зарадвал особено, задето се наложило да спрат по пътя за дома, макар накрая да отбил до едно заведение за хамбургери близо до Котюит. Синтия настоява, че не била ходила в Кейп Код от дете и не познавала областта особено добре, така че не била сигурна точно къде са спрели. Както и да е, Крейтън й казал да изчака в колата, а той щял да отиде да купи хамбургера. Единственото, което си спомня от това място, е силната рок музика и множеството тийнейджъри. После пристигнала някаква жена и паркирала до колата им, а когато отворила вратата, я блъснала в колата на Крейтън. — Елвира подаде на Уили една изрезка. — Именно тази жена е свидетелката, която никой не успял да открие.
Докато Елвира ядеше разсеяно от супата, Уили прегледа изрезката от вестника. Жената се извинила и огледала колата на Нед за драскотини. След като не открила такива, тя се запътила към заведението за хамбургери. По думите на Синтия жената била в средата или в края на четиридесетте години, ниска и набита, с късо подстригана, боядисана в оранжевочервена коса, и била облечена с широка блуза и полиестерен панталон на ластик.
В изрезката се разказваше за по-нататъшните показания на Синтия — че Крейтън се върнал, като се извинил за забавянето, но имало опашка и хлапетата трудно вземали решение какво да си поръчат. По думите й той явно бил изнервен, така че тя не му споменала веднага за жената, която блъснала с вратата си колата му.
На свидетелската скамейка Синтия казала, че по време на четиридесет и пет минутното пътуване към Денис — все по непознати пътища — Нед Крейтън почти не й проговорил. После, след като стигнали къщата на Стюарт Ричардс, той просто я оставил и потеглил. Когато влязла вътре, Синтия открила Стюарт в кабинета му, проснат на пода до бюрото, по челото и по лицето му имало кръв, а килимът бил подгизнал.
Уили прочете и още от разказа: „Защитникът заявил, че тя си помислила — Ричардс е получил удар и е паднал, но когато отметнала косата му назад, видяла раната от куршум в челото, после забелязала пистолета близо до него и се обадила на полицията“.
— По думите й в този момент решила, че се е самоубил — отбеляза Елвира. — Но после вдигнала пистолета и, естествено, оставила отпечатъците си върху него. Шкафът в кабинета бил отворен. Тя знаела, че Ричардс държи там пистолет. После Крейтън дал съвсем противоположни на нейните показания, като признал, че я завел на вечеря, но твърдял, че я върнал в дома й в осем часа и че през цялото време, докато вечеряли, тя обвинявала Стюарт Ричардс за болестта на майка си и за смъртта й и смятала да си разчисти сметките с него, когато се прибере. За време на настъпване на смъртта определили девет часа, което, разбира се, никак не било в нейна полза, като се имали предвид показанията на Крейтън. И макар адвокатите й да пуснали обява, че търсят жената, която срещнала пред заведението за хамбургери, тя не се появила, за да потвърди разказа й.
— Е, вярваш ли на Синтия? — попита Уили. — Знаеш, че ужасно много от престъпниците не могат да приемат онова, което са извършили, и наистина започват да вярват на лъжите си или поне правят опити да ги потвърдят. Може да търси тази изчезнала свидетелка само за да се опита да убеди хората в невинността си, независимо че е излежала присъдата си. Искам да кажа, защо, за бога, Нед Крейтън ще лъже за всичко това?
— Не знам — отвърна Елвира и поклати глава. — Но можеш да си сигурен, че някой лъже, и бих заложила и последния си долар, че този някой не е Синтия. Ако бях на нейно място, бих се заела да разбера какво е накарало Крейтън да излъже и какво е спечелил от това.
При тези думи Елвира насочи вниманието си към супата и не проговори, докато не я изяде.
— Божичко, биваше си я. Страхотна ваканция ще си прекараме, Уили. И не е ли прекрасно, че наехме точно вилата до Синтия, за да мога да й помогна да измие петното от името си?
Единственият отговор на Уили бе изтракването на лъжицата и дълбоката въздишка.
Дългият и спокоен нощен сън, както и последвалата утринна разходка бяха започнали да разсейват емоционалната парализа, обхванала Синтия от момента преди дванадесет години, когато бе чула съдебните заседатели да произнасят присъдата: Виновна. Сега, докато взимаше душ и се обличаше, тя си даде сметка — изминалите години са били кошмар, в който бе оцеляла само благодарение на това, че бе замразила емоциите си. Беше образцова затворничка, затвори се в себе си и не завързваше приятелства. Беше се записала във всички възможни курсове, предлагани в затвора. От работничка в пералнята и в кухнята се беше издигнала до библиотекарка и помощник-учител в класа по рисуване. А след известно време, когато най-сетне бе приела ужасната реалност на случилото се, започна и да рисува. Лицето на жената на паркинга. Заведението за хамбургери. Лодката на Нед. Всеки детайл, който можеше да изстиска от паметта си. Когато свърши, имаше рисунки на заведения за хамбургери, каквито можеха да се видят навсякъде из Съединените щати, на лодка, която приличаше на всички подобни от онази година. Жената беше малко по-индивидуализирана, но не много. Срещата им бе траяла броени секунди. Но жената беше единствената й надежда.