Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— О, по дяволите! — възкликна той. — Как успяха да си вземат обратно нашата лотарийна печалба?
В седем и половина, след като вечеряха с последния улов на Уили, Елвира сложи чаша чай пред Синтия.
— Не хапна нищичко — каза тя. — Трябва да се храниш, за да бъде мозъкът ти бодър. Сега всичко ясно ли ти е?
Синтия попипа брошката слънце.
— Да, струва ми се. Изглежда ясно.
— Помни, между тези двамата са били разменени пари, така че не ме интересува колко умни са били, все пак сто на сто трансферът може да бъде проследен. Ако се съгласят да ти платят, предложи да свалиш цената, стига да ти дадат удовлетворението да признаят истината. Схвана ли?
— Схванах.
В седем и петдесет Синтия караше по криволичещия път с Уили, легнал на пода до задната седалка.
Слънчевият ден бе преминал в облачна вечер. Елвира се отправи през вилата към задната веранда. Вятърът вдигаше в залива огромни вълни, които се разбиваха в брега. В далечината се чуваха гръмотевици. Температурата беше паднала главоломно и изведнъж денят заприлича по-скоро на октомврийски, отколкото на августовски. Потръпвайки, тя се замисли дали да не отиде до собствената си вила за пуловер, но после се отказа. В случай че някой позвънеше, искаше да бъде тук.
Направи си втора чаша чай и седна до масата с гръб към вратата за терасата. После започна да нахвърля първия вариант на статията, която бе сигурна, че ще изпрати в „Ню Йорк Глоуб“.
„Синтия Латъм е била само на деветнадесет, когато са я осъдили на дванадесет години затвор за убийство, което не е извършила, но сега тя може да докаже невинността си…“
Зад гърба й се обади някакъв глас:
— Не мисля, че това ще се случи.
Елвира се обърна рязко и се озова пред гневното лице на Нед Крейтън.
Синтия застана на стъпалата пред къщата на Ричардс. През хубавата махагонова врата се чуваха трелите на звънеца. Хрумна й нелепата мисъл, че все още имаше свой собствен ключ за тази къща, и се запита дали Лилиън беше сменила бравата.
Вратата се отвори. Лилиън стоеше в широкия коридор, а светлината на полилея „Тифани“ подчертаваше високите й скули, големите сини очи и сребристорусата коса. Синтия усети как по тялото й премина ледена тръпка. През изминалите дванадесет години Лилиън поразително бе заприличала на Стюарт Ричардс. В умален вид, разбира се. По-млада и все пак женски вариант на забележителната му външност. Но със същия онзи намек за жестокост около очите.
— Влез, Синтия. — Гласът на Лилиън се беше променил. Ясен, изискан, но с познатата рязка, сърдита интонация, която винаги бе отличавала речта на Стюарт Ричардс.
Синтия бавно последва Лилиън по коридора. Дневната тънеше в полумрак. Изглеждаше точно така, както я помнеше. Подредбата на мебелите, ориенталският килим, картините над камината — всичко си беше същото. Голямата трапезария вляво все така имаше неизползван вид. Обикновено се бяха хранили в малката трапезария до библиотеката.
„Беше очаквала Лилиън да я отведе в библиотеката. Вместо това тя се насочи право към кабинета, където бе умрял Стюарт. Синтия сви устни и докосна брошката слънце. Дали това не беше опит да бъде сплашена?“ — зачуди се.
Лилиън седна зад масивното бюро.
Синтия отново си спомни нощта, когато бе влязла в тази стая и бе намерила Стюарт проснат на килима зад бюрото. Усещаше, че ръцете й са влажни. По челото й избиваше пот. Чуваше отвън воя на усилващия се вятър.
Лилиън скръсти ръце и вдигна поглед към Синтия.
— Не е зле да седнеш.
Синтия прехапа устната си. По-нататъшният й живот зависеше от онова, което щеше да каже през следващите няколко минути.
— Мисля, че аз съм тази, която би трябвало да предложи да седнем — каза тя на Лилиън. — Баща ти остави тази къща на мен. Когато се обади, говореше за споразумение. Не се опитвай да играеш игрички. Както и да ме сплашиш. Затворът ме излекува от свенливостта, можеш да си сигурна. Къде е Нед?
— Ще дойде всяка минута. Синтия, обвиненията, които си му отправила, са налудничави. Знаеш го.
— Мислех, че идвам тук, за да получа своя дял от богатството на Стюарт.
— Дойде тук, защото те съжалявам и защото искам да ти дам възможност да идеш някъде и да започнеш нов живот. Готова съм да учредя попечителски фонд, който да ти осигурява ежемесечен доход. Друга жена на мое място не би била толкова щедра към убийцата на баща си.