Играчът на лотария

— Да, че е добре благодарение на цялото щастливо стечение на обстоятелствата. Разбрах, че е в онзи апартамент само защото ръкавът ми случайно се закачи за дръжката на хладилника, чиято врата се случи да не се затваря добре. Това е чудото, Уили. Ако дръжката не беше толкова разнебитена и вратата не се отваряше толкова лесно, не бях видяла бебешкото шише…

Уили се засмя.

— Скъпа, непременно разкажи това на Корделия на вечеря. Когато оправях теча в кухнята на Уанда Браун миналия месец, забелязах, че дръжката е хлабава, и обещах да отида да я поправя. И точно миналата седмица Корделия ми опяваше за това, като питаше кога възнамерявам да отида. Но ти така ми беше запълнила времето с пазаруване и мъкнене на пакети, че нямах никаква възможност. — Направи пауза. — Разбирам какво искаш да кажеш. Наистина е чудо.

Мери Хигинс Кларк, която е израсла в Ню Йорк, е от ирландски произход и в създаването на образи за романите си тя постоянно се връща към своите ирландски корени.

„Това никога не е било толкова вярно, колкото в случая с Елвира и Уили“ — казва авторката.

„Елвира и Уили са хора, работили през целия си живот — тя като чистачка, той като водопроводчик. Тъй като нямат свои собствени деца, те даряват с обичта си родственици, приятели, познати, които са в затруднение. Семейната двойка, която живееше в съседство с нас, докато растях в Бронкс, ме вдъхнови за образите на Елвира и Уили“ — припомня си тя.

Истинските им имена бяха Ани и Чарли Потърс. Чарли, когото Ани винаги наричаше „моя Чарли“, беше ирландец и ченге — едро, с приятна външност. Ани имаше тъмночервена коса, издадена напред долна челюст и топло сърце. Тя се обличаше по невъобразим начин, като се накичваше от главата до петите с дрехи, които никак не й отиваха, но беше убедена, че изглежда, сякаш е слязла от страниците на „Вог“.