Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Синтия посегна към плика, който бе сложила на съседния стол.
— Това е нарисуваният от мен портрет на жената, с която разговарях на паркинга.
Нед Крейтън посегна към него.
— Аз ще го държа.
Скицата показваше женско лице на фона на отворения прозорец на колата. Чертите бяха неясни, а фонът тъмен, но приликата с Елвира беше изумителна.
Синтия бутна стола си назад. Елвира стана заедно с нея.
— Не можеш да ми върнеш дванадесетте години. Знам какво си мислиш. Дори и с това доказателство в съда може да не ми повярват. Както не ми повярваха преди дванадесет години. Но сега има възможност това да стане, просто има такава възможност. И не смятам, че трябва да поемаш този риск, Нед. Най-добре е да поговориш с човека, който ти е платил да ме изведеш онази вечер и да му съобщиш, че искам десет милиона долара. Това е полагащият ми се дял от парите на Стюарт.
— Ти си луда. — Гневът бе помел страха от лицето на Нед Крейтън.
— Така ли? Не мисля. — Синтия бръкна в джоба си. — Това са адресът и телефонният ми номер. Елвира е отседнала при мен. Обади ми се до седем часа довечера. Ако не го направиш, ще наема адвокат и ще поискам преразглеждане на случая. — Хвърли десетдоларова банкнота на масата. — Това трябва да стигне за виното. Сега сме квит за вечерята, с която ме почерпи.
Излезе бързо от ресторанта, а Елвира я следваше на една крачка разстояние. Даваше си сметка за суматохата, настъпила по съседните маси. Разбрали са, че нещо става, помисли си тя. Това е добре.
Не проговориха, докато не стигнаха до колата.
После Синтия попита разтреперана:
— Как се представих?
— Страхотно.
— Елвира, няма да успееш. Ако проверят скицата, която Джеф показа в предаването, ще забележат всички детайли, които добавих, за да заприлича на тебе.
— Нямат време да го направят. Сигурна ли си, че вчера си видяла доведената си сестра в къщата на Ричардс?
— Абсолютно.
— Тогава се обзалагам, че Нед Крейтън в момента разговаря с нея.
Синтия караше автоматично, без да забелязва слънчевия следобед.
— Много хора ненавиждаха Стюарт. Защо си толкова сигурна, че Лилиън е замесена?
Елвира разкопча ципа на лилавата си рокля.
— Тази дреха е толкова тясна, че, бога ми, ще се задуша. — Тъжно прокара ръка през несръчно подстриганата си коса. — Ще наема цяла армия фризьори от „Сасун“ да ме приведат в нормален вид, след като приключим. Предполагам, че ще се наложи отново да посетя Сайпръс Пойнт Спа. Какво ме питаше? О, Лилиън. Не може да не е замесена. Погледни на нещата от следния ъгъл. Имало е много хора, които са мразели ужасно втория ти баща, но на тях не би им било необходимо Нед Крейтън да те натопи. Лилиън винаги е знаела, че баща й ще остави половината от парите си на Дартмаут Колидж. Нали?
— Да. — Синтия сви по пътя, който водеше към вилите.
— Не ме интересува колко хора може да са мразили втория ти баща. Лилиън е единствената, която би имала полза от това да бъдеш призната за виновна за убийството му. Познавала е Нед.
Той се е опитвал да намери пари, за да отвори ресторант. Баща й трябва да й е казал, че оставя половината от богатството си на теб вместо на Дартмаут Колидж. Тя винаги те е мразила. Ти самата ми го каза. Така че сключва сделка с Нед. Той те извежда с лодката си и разиграва версията, че се е повредила. Някой междувременно убива Стюарт Ричардс. Лилиън има алиби. Тя е в Ню Йорк. Вероятно е наела човек да убие баща й. Ти едва не си развалила всичко онази вечер с настояванията си за хамбургер. А Нед не е знаел, че си говорила с някого на паркинга. Вероятно ужасно са се страхували тази свидетелка да не се появи.
— Ами ако някой онази вечер го беше познал и беше потвърдил, че го е видял да купува хамбургер?
— В такъв случай той би настоявал, че най-напред е излязъл с лодката си и чак след това се е отбил за хамбургер, а ти така отчаяно си се нуждаела от алиби и си го молила да каже, че си била с него, та той се е съгласил. Само че както ти е известно, не е станало нужда за това.
— Все пак ми се струва толкова рисковано — възрази Синтия.