Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Елвира изключи касетофона. На някого все пак трябва да му е хрумнало, че когато Синтия бъде призната за виновна за убийството на втория си баща, тя ще бъде лишена от наследството и Лилиън ще получи всичко. Лилиън се омъжила за някакъв нюйоркчанин малко след приключването на процеса. Оттогава се бе развеждала три пъти. Така че по нищо не изглеждаше с Нед някога да са имали любовен роман. Значи оставаше единствено ресторантът. Кой беше дал на Нед парите за него? Мотив за Нед, за да излъже, помисли си тя. Кой му е дал парите да отвори ресторанта?
Уили влезе откъм терасата, като носеше филетата от лефер, които беше приготвил.
— Още ли се занимаваш с това? — попита той.
— Ъхъ. — Елвира вдигна една от изрезките. — Оранжевочервена коса, ниска и набита, в края на четиридесетте си години. Според теб това описание би ли отговаряло на външността ми преди дванадесет години?
— Много добре знаеш, че никога не бих те определил като ниска и набита — възрази Уили.
— Не съм казала такова нещо. Веднага се връщам. Искам да говоря със Синтия. Преди няколко минути я видях да се прибира.
Следващия следобед, като изпрати Уили отново на риболов, Елвира прикрепи брошката слънце към новата си лилава рокля и подкара заедно със Синтия към ресторант „Мункъсър“ в Барнстейбъл. Докато пътуваха, Елвира я подучваше.
— Сега запомни, ако той е там, веднага ми го посочваш. Аз ще го наблюдавам непрекъснато. Той ще те познае и непременно ще дойде. Знаеш какво да кажеш, нали?
— Знам. — „Беше ли възможно? — запита се Синтия. — Щеше ли Нед да им повярва.“
Ресторантът представляваше внушителна бяла колониална сграда, към която водеше дълга криволичеща алея. Елвира огледа сградата и невероятно живописния имот, който стигаше до морския бряг.
— Много, много скъпо място — каза тя на Синтия. — Тук със сигурност са играли много пари.
Интериорът беше в пастелносиньо и бяло. Картините по стените бяха хубави. В продължение на двадесет години — преди с Уили да спечелят от лотарията — Елвира беше чистила всеки вторник у мисис Роулингс, а домът й бе истински огромен музей. Мисис Роулингс обичаше да разказва историята на всяка картина, колко е платила за нея навремето — това тя съобщаваше тържествуващо — и колко струваше в момента. Елвира често си мислеше, че с малко практика би могла да стане екскурзовод в картинна галерия.
— Забележи използването на светлината и невероятния детайл — как слънчевите лъчи огряват праха по масата. — Възпроизвеждаше красноречието на Роулингс тъкмо на място.
Тъй като знаеше, че Синтия е нервна, Елвира се опита да я разсее — разказа й за мисис Роулингс, след като метрдотелът ги отведе до една маса край прозорец. Синтия усети как въпреки обзелата я скованост по лицето й заиграва усмивка, когато Елвира се възмути, че при всичките си пари мисис Роулингс никога не й бе подарила дори поздравителна картичка за Коледа.
— Най-стиснатата, най-долнопробната старица на света, но малко ми липсва — рече Елвира. — Никой друг не би работил за нея. Но когато му дойде времето, възнамерявам да изтъкна пред Всевишния, че в положителната ми графа има много червени точки благодарение на мисис Роулингс.
— Ако тази идея излезе добра, ще имаш в положителната си графа и много червени точки от фамилията Латъм — рече Синтия.
— Обзалагам се, че ще е така. Сега не спирай да се усмихваш. Трябва да приличаш на изяла канарчето котка. Той тук ли е?
— Още не съм го видяла.
— Добре. Когато този пуяк се върне с менюто, попитай за него.
Метрдотелът се приближаваше към тях с професионална усмивка на учтивата си физиономия.
— Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
— Да. Две чаши бяло вино. А дали мистър Крейтън е тук? — попита Синтия.
— Струва ми се, че е в кухнята и разговаря с готвача.
— Аз съм негова стара приятелка — представи се Синтия. — Помолете го да мине насам, когато се освободи.