Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Как добре знаеше речта на прокурора в края на процеса:
„Дами и господа съдебни заседатели,
Синтия Латъм се връща в дома на Стюарт Ричардс някъде между осем и осем и половина вечерта на 2 август 1981 година. Влиза в кабинета на втория си баща. Същия следобед Стюарт Ричардс е съобщил на Синтия, че е променил завещанието си. Нед Крейтън е чул този разговор, знае също, че Синтия и Стюарт са се карали. Тя е имала отчаяна нужда от пари, за да плати за образованието си, и поискала втория й баща да й помогне. Същата вечер Вера Смит, сервитьорка в «Кептънс Тейбъл», дочува Синтия да казва на Нед, че ще трябва да се откаже от учението.
Синтия Латъм се връща в къщата на Ричардс същата вечер ядосана и разтревожена. Влиза в онзи кабинет и се изправя срещу Стюарт Ричардс. Той е от хората, които обичат да дразнят околните. Бил променил завещанието си, включвайки я в него, но щяло да бъде съвсем в стила му отново да го промени. И стаеният гняв от начина, по който се е държал, с майка й, добавен към раздразнението, надигнало се при мисълта, че ще й се наложи да напусне училището и ще се озове на улицата буквално без пукната пара, я подтиква да отиде до шкафа — тя знае, че там той държи пистолет — да го извади и да изстреля три куршума в челото на мъжа, който я обича достатъчно, за да я направи своя наследница.
В това има ирония. Има и трагедия. Но това също така е убийство. Синтия моли Нед Крейтън да свидетелства, че е прекарала вечерта с него на лодката му. Никой обаче не ги е видял в тази лодка. Настоява, че са се отбили в заведение за хамбургери. Но не знае къде се намира то. Признава, че изобщо не е влизала там. Говори за някаква непозната с оранжевочервена коса, с която е разговаряла на паркинга. При цялата публичност, дадена на този случай, защо ли тайнствената непозната не се появи? Знаете причината. Защото тя не съществува. Защото също като заведението за хамбургери и прекараните на лодката часове в Нантъкет Саунд тя е плод на въображението на Синтия Латъм.“
Синтия толкова често беше чела стенограмите от процеса, че бе запомнила обвинителната реч на областния прокурор наизуст.
— Но жената съществува — каза Синтия на глас. — Наистина съществува. — През следващите шест месеца с малкото пари от застраховката, оставена от майка й, щеше да се опита да открие тази жена. Но можеше тя вече да е умряла или да се е преместила в Калифорния, помисли си Синтия, докато решеше косата си и я вдигаше на кок.
Спалнята на вилата гледаше към морето. Синтия отиде до плъзгащата се врата и я отвори. На плажа долу се виждаха двойки, които се разхождаха с децата си. Ако се надяваше някога да заживее нормален живот, да има съпруг и дете, трябваше да изчисти петното от името си.
Джеф Найт. Срещнала го бе миналата година, когато бе дошъл да направи серия телевизионни интервюта с жените в затвора. Поканил я бе да участва, но тя твърдо отказа. Той настояваше и по мъжественото му интелигентно лице се четеше загриженост. „Не разбираш ли, Синтия, че тази програма ще гледат близо два милиона души в Ню Инглънд. Жената, която те е видяла онази нощ, може да е сред тях.“
Затова накрая се съгласи да участва в програмата, отговори на въпросите му, разказа за вечерта, когато Стюарт беше умрял, и показа неясната скица на жената, с която бе разговаряла, както и скицата на заведението за хамбургери. И никой не се обади. От Ню Йорк Лилиън направи изявление, че истината е била заявена на процеса и няма да прави по-нататъшни коментари. Нед Крейтън, сега собственик на „Мункъсър“, известен ресторант в Барнстейбъл, повтори колко много, много съжалявал за Синтия.
След предаването Джеф продължи да идва да я вижда в дните за свиждания. Единствено неговите посещения я бяха опазили от пълното отчаяние, щом като предаването не доведе до никакви резултати. Той винаги пристигаше с леко размъкнат вид, широките рамене опъваха сакото му, несресаната тъмнокестенява коса се къдреше на челото, кафявите очи бяха внимателни и мили, а дългите му крака все не успяваха да намерят достатъчно място в тясното помещение за свиждания на затвора. Когато й предложи да се омъжи за него след освобождаването й, тя му каза да забрави за това. И бездруго вече си имаше неприятности в службата. Не му трябваше да свързва живота си с жена, осъдена за убийство.