Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Не е рисковано. Просто е — поправи я Елвира. — Повярвай ми, доста разбирам от тези неща. Ще се учудиш колко често убиецът е най-опечаленият на погребението. Това е факт.
Бяха стигнали до вилите.
— Сега какво? — попита Синтия.
— Сега отиваме у вас и ще чакаме доведената ти сестра да се обади. — Елвира кимна на Синтия. — Все още не ми вярваш. Почакай и ще видиш. Ще направя по чаша хубав чай. Много неприятно, че Крейтън се появи, преди да сме обядвали. Менюто си го биваше.
Тъкмо ядяха сандвичи със салата от риба тон на терасата във вилата на Синтия, когато телефонът иззвъня.
— Лилиън те търси — съобщи Елвира. Последва Синтия в кухнята, откъдето тя се обади.
— Ало. — Синтия почти шепнеше, Елвира видя как цветът се отдръпва от лицето й. — Здравей, Лилиън.
Елвира стисна ръката на Синтия и енергично поклати глава.
— Да, Лилиън, току-що се видях с Нед… Не, не се шегувам. Не виждам нищо забавно… Да. Ще дойда довечера. Не си прави труда да приготвяш вечеря. Присъствието ти винаги някак си успява да ми убие апетита. Освен това, Лилиън, вече осведомих Нед какво искам. Няма да променя решението си.
Синтия затвори и потъна в един стол.
— Елвира, Лилиън каза, че обвинението ми е нелепо, но не се учудвала — баща й бил способен да накара всекиго да загуби контрол. Тя е умна.
— Това не ни помага да измием петното от името ти. Ще ти дам брошката си, за да можеш да запишеш разговора. Трябва да я принудиш да признае, че нямаш нищо общо с убийството и че тя е накарала Нед да те вкара в капана. В колко часа й обеща да отидеш в къщата?
— В осем. Нед също ще бъде там.
— Чудесно. Уили ще дойде с теб. Ще легне на пода до задната седалка на колата. За такъв едър мъж удивително добре умее да се свива на кълбо. Ще те държи под око. Със сигурност няма да се опитат да ти сторят нещо в къщата. Би било прекалено рисковано. След Уили брошката слънце е най-голямото ми съкровище — заяви тя. — Ще ти покажа как да я използваш.
През целия следобед Елвира наставляваше Синтия какво да говори пред доведената си сестра.
— Тя трябва да е човекът, дал парите за ресторанта. Вероятно посредством някакви мними инвестиционни компании. Кажи й, че ако не плати, ще се свържеш с твой познат финансист, който е работил за правителството.
— Тя знае, че нямам никакви пари.
— Не знае обаче кой би могъл да е проявил интерес към случая ти. Онзи мъж, който е направил предаването за жените затворнички, е проявил такъв интерес, нали?
— Да. Джеф прояви интерес.
Очите на Елвира се присвиха и после блеснаха.
— Има ли нещо между теб и Джеф?
— Би могло, ако бъда реабилитирана за убийството на Стюарт Ричардс. В противен случай никога няма да има нищо между Джеф и мен или между когото и да било и мен.
В шест часа телефонът отново иззвъня. Елвира предупреди:
— Аз ще вдигна. Нека знаят, че съм тук. — Гръмкото й „Ало?“ бе последвано от сърдечен поздрав: — Джеф, тъкмо разговаряхме за теб. Синтия е тук. Божичко, какво хубаво момиче. Трябва само да видиш новия й тоалет. Разказа ми всичко за теб. Чакай. Ще я извикам.
Елвира неприкрито слушаше, докато Синтия обясняваше:
— Елвира е наела съседната вила. Помага ми… Не, няма да се връщам… Да, имам причини да остана тук. Може би тази вечер ще успея да открия доказателство, че съм невинна за смъртта на Стюарт… Не, недей да идваш. Не искам да те виждам, Джеф, не и сега… Джеф, да, да, обичам те… Да, ако измия петното от името си, ще се омъжа за теб.
Когато затвори, Синтия бе на прага да се разплаче.
— Елвира, толкова ми се иска да свържа живота си с неговия. Знаеш ли какво каза току-що? Цитира „Разбойникът“. Каза: „При теб ще съм, преди луната да изгрее, та ако ще през огън и вода да мина“.
— Хареса ми — уверено заяви Елвира. — Мога да разбера какъв е човекът още като чуя гласа му по телефона. Тази вечер ли пристига? Не ми се ще да се разстроиш или да те убеди да се откажеш.
— Няма. Отговаря за новините в десет вечерта, но се обзалагам, че утре ще пристигне.
— Ще се погрижим за това. Колкото повече хора се включат, толкова по-вероятно е Нед и Лилиън да се паникьосат. — Елвира надникна през прозореца. — Я виж, Уили пристига. Мили боже, хванал е още от онези дяволски лефери. Получавам киселини от тях, но никога не бих му го казала. Винаги когато отиде да лови риба, слагам шишенце с таблетки против киселини в джоба си. Е, няма как.
Отвори вратата и махна на щастливо усмихнатия Уили — той гордо държеше връвчица, на която се поклащаха безжизнено два лефера. Усмивката му изчезна, когато забеляза неравната огнена четина върху главата на Елвира и лилавата рокля, която така пристягаше тялото й, че то приличаше на нанизани един връз друг суджуци.