Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Синтия се втренчи в Лилиън, забеляза презрението в погледа й и леденото спокойствие. Трябваше да разбие това спокойствие. Отиде до прозореца и погледна навън. Дъждът плющеше по къщата. Гръмотевици разцепваха тишината в стаята.
— Чудя се какво ли щеше да направи Нед, за да ми попречи да се върна в къщата онази вечер, ако валеше така — обади се тя. — Времето работеше в негова полза, нали? Топло и облачно. Никакви други лодки наоколо. Само онази свидетелка и ето че сега аз я открих. Нед не ти ли каза, че тя го разпозна без никакво съмнение?
— Колко хора биха повярвали, че някой е в състояние да разпознае непознат след близо тринадесет години? Синтия, не знам кого си наела за това представление, но те предупреждавам — откажи се. Приеми предложението ми или ще извикам полицията и ще накарам да те арестуват за упражняване на тормоз. Не забравяй, че е много лесно престъпникът да бъде върнат в затвора.
— Престъпникът, да. Съгласна съм с това. Но аз не съм престъпничка и ти го знаеш. — Синтия отиде до шкафа от времето на крал Джеймс І и отвори най-горното чекмедже. — Известно ми бе, че Стюарт държи пистолет тук. На тебе също. Твърдеше, че не те е осведомил за промяната в завещанието си — че оставя предназначения за Дартмаут дял на мен. Но ти излъга. След като Стюарт ме извика, за да ми съобщи за завещанието, със сигурност не е скрил действията си от теб.
— Не ми беше казал. Не го бях виждала от три месеца.
— Възможно е да не си го виждала, но си говорила с него, нали? Би могла да се примириш, че Дартмаут ще получи половината от богатството му, но идеята да поделиш парите с мен е била непоносима за теб. Мразеше ме заради годините, през които живях в тази къща, за това, че той ме харесваше, докато с теб винаги се караше. Имаш същия отвратителен характер като него.
Лилиън се изправи.
— Не знаеш какво приказваш.
Синтия затвори чекмеджето с трясък.
— О, напротив, знам. И всеки факт, който говореше против мен, ще заговори против теб. Аз имах ключ за тази къща. Ти също имаше. Нямаше свидетелства за борба. Не мисля, че си изпратила някой да го убие. Мисля, че си го направила самата ти. Стюарт имаше на бюрото си бутон за задействане на алармената система. Не го е натиснал. Не си е представял, че собствената му дъщеря ще го убие. Защо Нед случайно се отби онзи следобед? Ти знаеше, че Стюарт ме е поканил тук за уикенда. Знаеше, че ще ме окуражи да излезе с Нед. Стюарт обичаше да е в компания, но обичаше и да остава сам. Може би Нед не ти е изяснил положението. Свидетелката, която открих, си води дневник. Показа ми го. Пише в него всяка вечер от двадесетгодишната си възраст. Не е възможно записаното да е фалшифицирано. Описала е мен. Описала е и колата на Нед. Написала е дори за шумните хлапета на опашката и колко са били раздразнени всички край тях.
Започва да се плаши, помисли си Синтия. Лицето на Лилиън беше пребледняло. Гърлото й се свиваше конвулсивно. Синтия нарочно се върна до бюрото, така че брошката слънце да бъде точно срещу Лилиън.
— Много умно го изиграхте, нали? — попита тя. — Нед не започна да влага пари в онзи ресторант, докато не се озовах на сигурно място в затвора. Убедена съм, че привидно съществуват някакви уважавани инвеститори. Но днес правителството много добре се справя с откриването на извършителите на пране на мръсни пари. Твоите пари, Лилиън.
— Никога няма да го докажеш. — Гласът на Лилиън бе станал писклив.
О, господи, само да можех да я накарам да признае, помисли си Синтия. Стисна ръба на бюрото с двете си ръце и се приведе напред.
— Сигурно е така. Но недей да рискуваш. Нека ти обясня какво е да ти снемат отпечатъците и да ти сложат белезници. Какво е да седиш до адвокат и да чуваш как областният прокурор те обвинява в убийство. Какво е да се вглеждаш в лицата на съдебните заседатели. Те са съвсем обикновени на вид хора. Стари. Млади. Чернокожи. Бели. Богато облечени. В скромни дрехи. Но те държат в ръцете си остатъка от живота ти. И бъди сигурна, Лилиън, че няма да ти хареса. Очакването. Убийствените доказателства, които ще бъдат много по-изобличаващи за теб, отколкото бяха за мен. Нямаш достатъчно характер, нито сила да изтърпиш всичко това.
Лилиън се изправи. Лицето й беше изкривено от омраза.
— Имай предвид, че трябваше да се платят много данъци върху наследството. Един добър адвокат вероятно би направил на пух и прах твоята така наречена свидетелка, но не ми е нужен скандал. Добре, ще ти дам твоя дял. — И се усмихна.