Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Той отново ме прегърна и се ухили. Очевидно искаше да ми каже, че трябва да се оправям сама.
— Е, ще почувствам истинско облекчение, когато се омъжиш — въздъхна мама. — И двете ми дъщери… щастливо омъжени.
— А, това ми напомни нещо — обади се баба. — Валери звънна снощи, когато ти беше в магазина. Спомена нещо за пътуване, но не можах да разбера какво казва, защото зад нея се чуваха ужасни викове.
— Кой викаше?
— Сигурно телевизорът. Валери и Стивън никога не крещят. Те са идеалната двойка. А и момиченцата са идеални млади дами.
Ама че лигава гадост!
— Трябваше ли да й се обадя? — попита майка ми.
— Не ми каза. Стана нещо и ни прекъснаха.
Баба седна по-изправена на стола си. През прозореца срещу нея улицата се виждаше ясно и нещо бе приковало вниманието й.
— Пред къщата спира такси — съобщи баба. Всички проточихме вратове, за да видим таксито. В Бърг подобна гледка е голямо забавление.
— Мили Боже! — извика баба. — Кълна се, че Валери излезе от таксито.
Всички скочихме и се втурнахме към вратата. След секунда сестра ми и двете й хлапета влязоха вкъщи.
Валери е две години по-голяма от мен и три сантиметра по-ниска. И двете имаме къдрава кестенява коса, но тя бе изрусила своята и я бе подстригала късо като Мег Райън. Предполагам, че така постъпват с косите в Калифорния.
Когато бяхме деца, Валери имаше отлични оценки и чисти бели маратонки. Аз се извинявах, че кучето ми е изяло домашното и коленете ми бяха вечно изранени.
Валери се омъжи веднага след колежа и незабавно забременя. Истината е, че й завиждам. Аз се омъжих и незабавно се разведох. Разбира се, аз се омъжих за похотлив кретен, а Валери за истински готин тип. Можете да разчитате на Валери да си намери идеалния съпруг.
Племенничките ми напомнят Валери по времето, когато още не приличаше на Мег Райън. Къдрава кестенява коса, големи кафяви очи, кожа един нюанс по-италианска от моята. В гените на Валери няма много унгарска кръв, а в тези на дъщерите й — още по-малко. Анджи е на девет, но изглежда четиринадесетгодишна, а Мери Алис се мисли за кон.
Майка ми, зачервена и с насълзени очи, прегръщаше децата и целуваше Валери.
— Не мога да повярвам — повтаряше тя. — Не мога да повярвам! Такава изненада. Нямах представа, че ще ни дойдеш на гости.
— Обадих се вчера — смотолеви Валери. — Баба не ти ли каза?
— Не чух какво ми каза — оправда се баба. — Шумът беше ужасен, а после ни прекъснаха.
— Е, вече съм тук — отвърна Валери.
— Точно навреме за вечеря — отбеляза мама. — Имаме чудесно печено и торта за десерт.
Раздвижихме се, за да донесем столове и допълнителни чинии и чаши. После седнахме и започнахме да си подаваме печеното, картофите и зеления фасул. Вечерята бързо се превърна в купон, а къщата се изпълни с празнично настроение.
— Колко време ще останеш тук? — попита мама.
— Докато успея да спестя достатъчно пари, за да си купя къща — отговори Валери.
Лицето на баща ми пребледня. Майка ми засия.
— Значи се връщате в Ню Джърси?
Валери си избра тънко парченце телешко.
— Това ми се вижда най-доброто.
— В друг офис ли прехвърлят Стив? — попита мама.
— Стив няма да дойде — отговори Валери, като отряза с прецизността на хирург малката тлъстинка, залепнала за месото й. — Стив ме напусна.
Дотук с празничното настроение.
Морели беше единственият, който не изпусна вилицата си. Погледнах го и реших, че полага огромни усилия да сдържи усмивката си.
— Ама че идиотска работа — каза баба.
— Напусна те — повтори мама. — Какво искаш да кажеш? Вие със Стив сте идеалната двойка.
— И аз така си мислех. Не знам какво се обърка. Смятах, че всичко между нас е чудесно, а после — пуф и той изчезна.
— Пуф? — учуди се баба.
— Точно така — отвърна Валери. — Пуф.
Тя прехапа долната си устна, за да спре треперенето й.
Мама, татко, баба и аз се паникьосахме при вида на треперещата устна. Ние не проявяваме чувствата си по този начин. Можем да сме саркастични и заядливи, но всички други емоции бяха непозната територия. И определено не знаехме как да се справим с чувствата на Валери. Тя е ледената кралица, да не споменаваме, че животът й винаги е бил идеален. Такива неща въобще не се случваха с Валери.
Очите на сестра ми се зачервиха и насълзиха.
— Би ли ми подала соса? — помоли тя баба.
Майка ми скочи от стола си.
— Ще ти донеса горещ сос от кухнята. Кухненската врата се отвори и затвори зад мама. Чу се силен вик и трясък от разбита в стената чиния. Автоматично потърсих с поглед Боб, но той спеше кротко под масата. Кухненската врата се отвори и мама излезе спокойно с купата със сос в ръка.