Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Майка ми ни отвори вратата. Боб се втурна вътре с блеснали очи.
— Адски е готин — каза баба. — Страхотен сладур е.
— Сложи тортата на хладилника — нареди майка ми. — А къде е печеното? Не му позволявай да се приближи до него.
Баща ми вече седеше до масата и държеше печеното под око.
— Е, какво става със сватбата? — попита баба, когато всички седнахме и нападнахме храната. — Следобед бях във фризьорския салон и момичетата искаха да узнаят датата. Освен това ме питаха дали сме наели зала. Мерилия Биаджи се опитала да наеме залата на пожарната за сватбеното тържество на дъщеря си, но всичко било резервирано до края на годината.
Мама хвърли бърз поглед към пръста ми. На него все още нямаше годежен пръстен. Също като вчера. Мама сви устни и наряза месото си на миниатюрни парченца.
— Мислим по въпроса — отговорих, — но още не сме се спрели на определена дата.
На лъжата краката са къси, но човек трябва да се защити. Никога не бяхме обсъждали датата. Всъщност бягахме от обсъждането като от чума.
Морели ме прегърна нежно.
— Стеф предложи да пропуснем сватбата и да заживеем заедно, но не знам дали това е добра идея — рече той.
Морели също го биваше в лъжите, а понякога чувството му за хумор бе направо гадно.
Майка ми си пое въздух и набучи месото си с такава сила, че вилицата й изтрака по чинията.
— Чувам, че сега така е модерно — каза баба. — И не виждам нищо лошо в това. Ако исках да заживея с някой мъж, веднага щях да го направя. Бездруго какво ли означава една тъпа хартийка? Всъщност бих заживяла и с Еди Дечуч, ама пенисът му не върши работа.
— Исусе Христе! — изстена баща ми.
— Не че се интересувам от един мъж само заради пениса му — добави баба. — Но между нас с Еди имаше само физическо привличане. Нямахме какво да си кажем.
Майка ми правеше енергични движения с ръка, сякаш искаше да се прободе в сърцето.
— Убийте ме! — извика тя. — Така ще е по-лесно.
— Това е от критическата — прошепна баба към Джо и мен.
— Не е от критическата! — изрева майка ми. — А от теб! Ти ме подлудяваш!
После размаха пръст към баща ми.
— И ти ме подлудяваш! А и ти също — вторачи се тя в мен. — Всички вие ме подлудявате. Бих искала поне веднъж да вечерям, без да се говори за гениталии, извънземни и престрелки. Искам внуци около масата. Искам ги тук догодина, и то законни. Да не мислите, че ще живея вечно? Скоро ще умра и тогава всички ще съжалявате.
Всички застинахме като вцепенени с широко отворени усти. В продължение на шестдесет секунди никой не посмя да проговори.
— Ще се женим през август — издрънках нервно. — Третата седмица на август. Искахме да ви изненадаме.
Лицето на мама се проясни.
— Наистина ли? Третата седмица на август?
Не. Това си беше долна лъжа. Дори не знам откъде се появи. Просто ми изскочи от устата. Истината е, че годежът ми беше съвсем небрежен. Предложението бе направено по време, когато бе трудно да различиш желанието да прекараме остатъка от живота си заедно от желанието да правим секс редовно. А тъй като дори моят сексуален апетит бледнее пред този на Морели, обикновено той си пада по идеята за брак повече от мен. Предполагам, най-точно е да се каже, че сме се разбрали да се сгодим. А това е твърде удобно, защото ни освобождава от сериозно обсъждане на бъдещия ни брак. Сериозното обсъждане винаги води до много крясъци и затръшване на врати.
— Започна ли вече да си търсиш рокля? — попита баба. — До август няма много време. Имаш нужда от рокля. А и цветята. И приемът. Трябва да резервирате и час в църквата. Ходихте ли вече дотам? — Тя скочи от стола и добави: — Трябва да звънна на Бети Шазак и Марджъри Суифт, за да им кажа новината.
— Не, почакай! — извиках. — Не е официално.
— Какво искаш да кажеш с това не е официално? — попита майка ми.
— Много малко хора знаят — отговорих тъпо.
Джо например беше един от тях.
— Ами бабата на Джо? — попита баба. — Тя знае ли? Не бих искала да я ядосам. Тя може да урочаса цялата работа.
— Никой нищо не може да урочаса — тросна се майка ми. — Няма такова нещо като уроки.
Още докато изричаше това богохулство, забелязах, че едва се сдържа да не се прекръсти.
— Освен това не искам голяма сватба с дълга рокля и всичко друго — казах. — Предпочитам… барбекю.
Не можах да повярвам на собствените си уши. Достатъчно лошо бе, че съобщих датата на сватбата, а сега излизаше и че съм планирала всичко. Барбекю! Господи! Май не можех да контролирам устата си.
Погледнах Джо и безмълвно го помолих за помощ.