Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Когато стигна до колата, Сали излезе от нея и му нареди:
— Качвай се бързо и ни чакай. Ще се върнем след малко.
— Всичко е приключено, Сали — каза му развълнувано Бепи. — Докато бях в сградата, пречуках Пит. Погрижих се за всичко. Да се пръждосваме оттук. Хайде, да тръгваме, преди да са ни видели.
— Ти майтап ли си правиш с мене бе? — попита Сали. Обърна се разгневен към своите хора. — Ако тоя мърльо се бъзика с нас, избрал е най-готиния момент.
— Слушай, Сали, не се бъзикам. Гръмнах го два пъти в главата. И без това бях там, реших да ти спестя усилието. Да кажем, че ми дължиш една услуга, а? Сега да изчезваме, докато не са дошли ченгетата.
Сали се взираше удивен в момчето.
— Надявам се, че разбираш колко важно бе това покушение да стане тази нощ, нахално копеленце. Нямаш срам от нищо — кресна му Сали. — Сигурен ли си, че си очистил Пит Лунго, а не някой друг?
— Да, сигурен съм.
— Сигурен ли си, че е мъртъв?
— Гадният му мозък е пръснат из цялата стая. Какво значи това според теб? Искаш да отидеш и да му провериш пулса ли?
— Надявам се само да не излезеш лъжлив самохвалко.
Бепи го погледна в очите и каза невъзмутимо:
— Нали знаеш, че не говоря празни приказки?
— Качвайте се в колата и да тръгваме — изкрещя гневно Сали.
Всички наскачаха в колата и потеглиха.
— Можете ли да си представите? Ще трябва да обяснявам на Морано тази каша… Как това шибано пишлеме е извършило цялото покушение. Представяте ли си? Тази нощ пикльото се оказа истинско проклятие за мен.
Бепи не се сдържа:
— Нали старият ме изпрати тук? Щом е така, сигурно знам какво правя. Ти искаше Пит да умре. Е, той вече е мъртъв. Работата е свършена. Защо се оплакваш още? Иди, кажи на Морано, че съм го направил вместо теб. Кажи му, че тази нощ ти свърших всичката работа.
Сали протегна ръка през цялата задна седалка и сграбчи Бепи за гърлото.
— Би трябвало да те убия още сега, копеленце такова. Би трябвало… — Сали го пусна и замълча като онемял. Хората му изглеждаха доволни, че работата е свършена, и не коментираха.
Оправяйки ризата си със спокойни движения, Бепи попита:
— Приключихме ли вече с всичко? Можем ли да си отиваме вкъщи?
— Да, можем да си отиваме. Обаче убеден ли си, че си убил Пит Лунго? Това е всичко, което ме интересува. Трябва да съм сигурен — почти изкрещя Сали.
— Ако се появи в Лонг Айлънд утре, ще ти върна парите — отговори Бепи, за да утвърди превъзходството си над Сали.
— Да знаеш, боклук такъв, трябва да те убия. Може би не сега, но трябва да те убия. Ти си едно малко тарикатче. Тази нощ ме постави в доста объркано положение, но утре ще размисля по-сериозно, Бефино — заплаши Сали. — Можеш да си сигурен, че ще бъдеш един малък умрял боклук!
— Остави ме при най-близката станция на метрото за Бруклин — отвърна Бепи. — Онзи е мъртъв като пирон, Сали. Има страхотна дупка в главата, голяма колкото на Анита пу… Две дупки има в главата, не една. И още се притесняваш за това? Остави ме някъде, връщам се в Бруклин.
Думите на Бепи накараха мъжете в колата да прихнат. Някой каза:
— Това хлапе е чалнато. Бързо го остави някъде. Ега ти откачалника.
Когато колата спря до тротоара, за да слезе Бепи, той направи още едно, последно изявление:
— Сали, не забравяй как се държа с мен тази нощ. Ти ме подтикна към цялото премеждие. Ти си голям мъж, но не си достоен за уважение. И можеш да си сигурен, че ще те убия, преди ти да си ме убил.
Изтича бързо надолу по стълбите към станцията на метрото. Сали остана да се взира в нощта, докато колата се отдалечаваше от тротоара.
Два дни по-късно Бепи се яви при дон Емилио. Босът го прегърна. Бепи бе горд, че му се оказва такава чест.
— Чух, че си се справил отлично съвсем сам — каза дон Емилио. — Разказаха ми цялата история. Ти вече си доказан мъж. Вестниците твърдят, че е било обир. Случаят не се свързва с нас. Всички мислят, че той е ограбен и убит от крадец.
— Господин Морано, той беше ограбен. Аз наистина го обрах, преди да го убия. Изтръсках го.
Босът огледа с усмивка Бепи.
— Познавам почерка ти. Хубав стил. Съчетаваш нещата така, че да работиш и за мен, и за себе си. Много добре, Бефино. О, Сали Дематео идва вчера в Бруклин. Каза, че в разрез с нареждането му си извършил сам нападението. Дръпна цяла реч. Много го беше яд на теб. Заплаши, че ще те убие, но аз го посъветвах да забрави за това, защото си под моя закрила. Чух, че си закачал приятелката му. Вярно ли е?