Човек на почит

Забеляза един светещ прозорец на втория етаж. През три прозореца от него имаше стая, която беше тъмна, но с отворен прозорец. За октомври времето беше горещо — същинско циганско лято.

Отвореният прозорец беше голям късмет за костюма. Пълзенето във въздуховода се отменяше. Бепи с лекота се изкачи по водосточната тръба до втория етаж и се прехвърли през прозореца. Влязъл вече вътре, той пооправи дрехите си. Не виждаше добре къде стъпва, но тръгна бавно към светлината, която се процеждаше откъм коридора зад вратата.

Вместо да отиде долу да отвори на Сали, той тръгна тихо по коридора, търсейки стая 208. Забеляза вратата и се вмъкна вътре. Зад едно бюро седеше мъж. Бепи му се усмихна и каза:

— Извинете, сър, търся господин Пит Лунго.

— Аз съм Пит — отговори мъжът. — Само че кой те пусна вътре?

Бепи извади пистолета и бързо тръгна към човека.

— Господин Лунго, не съм дошъл да ви убия, а само да ви ограбя. Не вдигайте шум, иначе ще бъда принуден да ви ликвидирам. Искам всичките ви пари. Веднага. Ако мръднете или издадете звук, ще ви натъпча с олово. Като едното нищо. Хайде, Пит, бързо изваждайте парите.

Пит изглеждаше потресен.

— Не стреляй. Не прави глупости. Знаеш ли кой съм аз? Аз съм капо. Пит Лунго. Не си търси белята, момче. Аз съм голям залък за твоята уста.

— Ти си голям залък, ама аз съм гладен циганин — отвърна му Бепи. — Просто ми дай парите и ще си останеш капо. Ако не ми дадеш достатъчно, ще те убия още сега. Повярвай ми, ще те убия. Затова не ми прави номера.

— Добре, добре. Ще ти дам много пари. Не прави щуротии.

— Е, Пит, чакам. Побързай. Без резки движения. Бързай, но без номера. Направиш ли се на тарикат, започвам да стрелям.

Движенията на Пит бяха бързи, но изглеждаха като на забавени обороти. Отвори едно ковчеже и извади няколко пачки банкноти.

— Ето — каза той, — от това ще останеш доволен. Тук са шест хилядарки.

Бепи напъха парите в джоба си.

— Сега си изпразни джобовете. Дай ми пръстените, часовника и портфейла.

Пит погледна Бепи втрещено, опитвайки се да му внуши, че прави голяма грешка, но му подаде всичко. Бепи натъпка бижутата в джоба с парите.

— Добре, Пит, легни по корем. Ще те завържа.

Донякъде успокоен, Пит легна. Бепи взе сакото му от облегалката на стола и покри с него пистолета, за да заглуши звука. Доближи оръжието до главата на мъжа и бързо изстреля два куршума в нея. Шумът не беше толкова силен, че да привлече нечие внимание. Бепи обърна джобовете на Пит, за да засили впечатлението за обир.

Той напусна сградата бързо, като изтри дръжките на вратите по пътя си и отмести резетата на входния портал с крак. После пресече улицата към мястото, където беше паркирал Сали. Пресметнал бе, че ако убие Пит сам, ще лиши Сали от възможността да си отмъсти. Сали не би могъл да обоснове пред Морано удара си срещу Бефино. Понеже самият Бепи бе извършил убийството, той не би могъл да се разприказва за него и Сал оставаше без убедителен мотив да го премахне. За Бепи това беше застраховка — нещо, което е длъжен да направи, за да остане жив.