Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Неочаквано тя се сепна и очите й нервно се обърнаха към вратата, но това продължи само миг. Страхът от Сали явно бе господар на нейното съзнание до момента, в който наедрелият му и топъл член се плъзна високо нагоре между бедрата й и трескаво започна да се трие по набъбналите й срамни устни. Играта бе надминала всички очаквания. Със засилването на тласъците му, очите на Анита се обърнаха с бялото напред.
— Влудяваш ме — шепнеше тя. — Изригвам. Ох, Господи!
Полуоблегнат върху тялото й, надигайки се нагоре, Бепи я погледна и прошепна:
— Не е зле за девственик, а?
Той никога нямаше да забрави непредполаганата еротична смесица от страх и оргазъм, която изживя.
Когато спазмите утихнаха, Бепи бързо се облече.
— Бепи — прошепна тя, — моля те, още веднъж. Хайде да се любим пак.
— Да не си откачила? Оня бесен пес долу сигурно вече ражда кученца.
Бепи тръгна към вратата и изобщо не се обърна да погледне Анита. Хванал сакото си в ръце, той умишлено остави подмишечния кобур да се вижда и нарочно започна да си вдига тирантите чак когато тръгна надолу по стълбите, пред погледите на насядалите около масата на Сали. Това накара хората, които му се смееха толкова шумно, да прочетат между редовете и да си направят собствени изводи за него. Разговорът секна и на масата задълго се възцари пълна тишина. Мнението им за Бефино Менесиеро беше окончателно оформено: „Без съмнение това хлапе е напълно откачено.“ Бефино бе отправил предизвикателство към Сали Дематео — обладал бе Анита, преминавайки по този начин много тънката граница между уважението и незачитането, така важна за мафията. Без да издава и най-малкото вълнение, погледът на Бепи бързо обиколи масата.
Сали го изгледа злобно, но не каза нищо. Вече нямаше шеги. Никой не проронваше дума. Застанал до масата, Бепи поизпъна ризата и вратовръзката си, като се стараеше ръката му винаги да е близко до кобура с късоцевния пистолет. Наблюдаваше внимателно и разчиташе на нищожната надежда, че решението, което бе избрал, няма да се окаже фатално. Сали не отместваше очи от него. Погледът му вещаеше смърт. Човекът, който седеше до Бепи, стана и смени мястото си.
Сервитьорката предложи на Бепи още едно питие. Той го прие и малко се поотпусна. Тя му се усмихваше дружелюбно, но Бепи й отвърна с кратка, нервна усмивка. Чувстваше, че е съвсем сам.
След десетина минути Анита слезе надолу по стълбите, като се опитваше да си дава вид на момиче, което не е правило любов допреди малко. Само че беше невъзможно. Бепи я погледна, отпи от чашата си и реши да чака нарежданията на Сали. Замисли се за крайно опасната си постъпка. Беше изклатил годеницата на шефа, но все още никой не дръзваше да коментира случилото се. Сали гледаше втрещено в Анита и имаше вид, че ще се пръсне, но не предприемаше нищо.
След малко, като отпрати всички момичета, Сали заговори с тих глас:
— Тази вечер тук се случи нещо крайно нередно, но не мога да допусна то да попречи на важната работа, която ни предстои. Ще го уредим по-късно. Да не мислим за него. — Посочи с пръст към Бепи и в очите му имаше зловещ пламък. — Старият иска да се вмъкнеш във фабриката за сутиени на Четвърто авеню като малък гнусен червей, какъвто си в действителност. Иска да пропълзиш като червей и да влезеш през една вентилационна тръба на втория етаж, да слезеш по стълбите и да ни отвориш вратата. Ако някой те спипа, казваш, че търсиш едно момиче. Или нещо в този смисъл.
Когато Сали произнесе думата „момиче“, лицето му почервеня от потиснатия гняв, но се овладя и продължи с инструкциите:
— Ще те чакаме отвън. Пускаш ни в сградата и ние ще свършим останалото. Не прави гафове. Стига ти един за тази вечер. Друг път ще се разправям с теб за малкото ти приключение с Анита. Тя ще ми разкаже точно как си се държал с нея. Обещавам ти, боклук такъв, че тази вечер няма да мине за моя сметка. Шибаното ти целомъдрие сега принадлежи на мен.
В опит да смени темата, Бепи попита:
— А какво трябва да направите вие, момчета, вътре?