Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— А пък моята работа — каза Уолт — е да се занимавам с оплаквания на съседи, които са чули стрелба в задния си двор.
— Моят заден двор, но иначе разбирам какво имате предвид.
— Няма да споря с вас — примирително рече Уолт, като още полагаше усилия да изглежда пълен с благоговение. — Вие едва не убедихте Стайнбренър да напусне Алекс Родригез. Как бих могъл да споря с такъв човек?
— Изобщо не бях толкова близо. Преувеличиха нещата.
— Ами тази нощ? Колко близо бяхте тази нощ?
— Моля?
— Има закони за оръжейната стрелба на определено разстояние от жилищни сгради.
— Някакъв човек обикаляше наоколо.
— Казахте го вече.
— Той беше в моята собственост. Промъкваше се някъде там. — Уин махна напред с чашата, за да посочи, и разплиска съдържанието й върху ръката си.
— Нека да позная — каза Уолт. — Човекът, с когото говорихте току-що, беше адвокатът ви?
Уин облиза алкохола от китката си.
— Да, адвокатът ми. Но не стрелях по него. Беше Мартел Гейл — каза той. — Следите ли футбола?
— Не много. Никога не съм чувал за Мартел Гейл. А трябва ли? Аз съм изцяло посветен на бейзбола.
— „Ню Орлиънс Сейнтс“. Играеше централен защитник в мача на звездите. Феноменална бързина. Страхотни ръце. А имаше и поглед върху играта — за един защитник най-важното са бързината и погледът. Гейл ги притежаваше.
— Притежаваше — отбеляза Уолт. — Оттеглил ли се е?
— Влезе в затвора. Наскоро го освободиха условно — каза Уин. — Аз съм включен в електронен списък с имейл адреси за уведомяване. Това е някаква измислица на Министерството на правосъдието от Луизиана. Защото съм в опасност — възможна мишена. Оказва се, че Гейл е бил освободен преди две седмици. Когато го осъдиха, съдът реши дължимите му премии — много пари — да бъдат дарени за достойни каузи, център за възстановяване на малтретирани жени и фонд за жертвите на насилие. Аз надзиравах разпределението на тези суми. Гейл беше против. Сега обвинява мен. Мисли, че съм го измамил. Той смяташе, че премиите трябва да бъдат внесени в спестовната му сметка. Затова ме заплаши и ме вкараха в списъка. Оттам получих имейл, че е бил освободен. Голяма работа, че го пратиха с две седмици закъснение.
— И имате причина да смятате, че Мартел Гейл се намира тук, в Сън Вали?
— Чуйте ми думата: онзи там, отвън, тази нощ беше Гейл. Ако съм го улучил, арестувайте ме, шерифе. Ако съм го убил, устройте празничен парад. Проверете му досието. Можете да направите това, нали? Издирете жертвите му и вижте в какво състояние са били. Потърсете едно момиче на име Керълайн Вета.
— Убийството в Сиатъл — каза Уолт и го обля гореща вълна. Бе търсил начин да насочи разговора към Болд и Уин току-що му го бе предоставил.
— Впечатляващо.
— Исках да поговоря с вас за това.
— С мен ли? Че защо ще искате да говорите с мен за Керълайн? — Той изглеждаше сепнат.
— Тя беше ли в електронния списък? — попита Уолт, мъчейки се да навърже нещата. — Имаше ли причина да се страхува от Мартел Гейл?
— Всяка жена на тоя свят има причина да се страхува от Гейл. Той ги хапва за закуска. Отнася се с тях като със свои лични боксьорски круши. Дали Гейл я е познавал? Не бих се изненадал. Готините мацки се лепяха по него като мухи по лайно. Но и да е била в списъка, това не й е помогнало с нищо, нали? Предупреждението дойде с две седмици закъснение. Можете ли да повярвате?
— Един детектив от Сиатъл, сержант Болд, би искал да поговори насаме с вас за Керълайн Вета. Предлага да се срещнете тук, не в Сиатъл, с цел избягване на пресата.
Уин нададе кашлящ смях.
— Мамка му, ама вие всичките сте голяма работа. Казвате ми, че трябва отново да се свържа с адвоката си?
— Ако искате да намесите адвоката си в това — рече Уолт, — мисля, че ще можем да го уредим. Идеята е да не попадне информация в пресата, а не да ви прецакаме.
— Като че ли на ченгетата им пука.
— На Болд определено му пука. Ако предпочитате, би могъл да го направи и открито, пред всички камери и фотоапарати.
Уин вдигна поглед от питието си.
— Не виждам защо да не уредим нещо. Нека се обадя по телефона и ще говорим пак.
— Съгласен съм — каза Уолт. Мъжът пред него гълташе алкохола като вода. — Имате ли причина да смятате, че Мартел Гейл е в Сън Вали?
— Вече ме попитахте за това.
— И вие казахте, че сте стреляли по него, а не че знаете, че е тук.