По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Гледаше тренировката по футбол. Стоеше с гръб към момичето на ръба на склона и наблюдаваше момчетата на игрището. Аманда не виждаше лицето му, но нещо в позата му я накара да мисли, че Кен не е в много добро настроение.
Спомни си, че преди той беше капитан на отбора по футбол. Но бе претърпял някакъв инцидент и вече не можеше да играе. Вероятно любимият му спорт му липсваше.
Промъкна се покрай стената към ъгъла, откъдето щеше да го вижда по-добре. Не беше умела в разчитането на изражения и определено не можеше да прочете мислите му, но той може би щеше да я забележи и да се зарадва, че има компания. Когато обаче огледа лицето му, Аманда осъзна, че Кен изпитва нещо много по-силно от съжаление.
Никога преди не беше виждала толкова тъжно момче. Явно много обичаше футбола. Беше почти готова да се закълне, че вижда сълза в окото му, което бе нелепо, разбира се, защото готините типове като Кен не плачеха.
Или пък плачеха? Сега Аманда видя как сълзата се търкулва по бузата му. Потресена, тя замръзна за миг, преди да се скрие от погледа му. Кен щеше много да се засрами, ако някое момиче го види да плаче!
Отказа се от плана си да го преследва и си тръгна към дома. По целия път обаче образът му продължаваше да изскача пред очите й. Какво му ставаше? Чувала бе, че момчетата много сериозно се отдават на любимите си спортове. Собственият й баща обичаше голфа и ако по някаква причина загубеше възможността да играе, той навярно също щеше да бъде донякъде тъжен. Но нямаше да плаче. Явно футболът наистина бе значел много за Кен. Момчето изглеждаше напълно потиснато.
Без значение колко силно опитваше, не можа да пропъди образа му от главата си. Беше някак странно. Да видиш в такова положение някое момче определено не беше привлекателно. Това не превръщаше Кен в много желана партия за гадже. Някои момичета може и да харесваха чувствителните момчета, но не и Аманда. Публичните изяви на чувства, особено от страна на момчетата, не бяха по неин вкус.
Тази нощ тя лежа в леглото си, без да успее да заспи. Ако зачеркнеше Кен като възможност да си спечели обратно короната, какви други варианти й оставаха? Можеше например да вдигне страшен скандал и да настоява родителите й да я освободят от този глупав клас за деца с дарба, но това само щеше да влоши нещата. Щеше да бъде доказателство, че специалният клас е неподходящо място за харесвано момиче, а това щеше единствено да повдигне повече въпроси.
Опита се да измисли какво друго може да предприеме, но поради някаква причина не съумя да се съсредоточи. Това беше истински необичайно, защото досега никога не й бе представлявало трудност да мисли за себе си — та нали сама си беше любим обект на внимание. Ала съзнанието й все се връщаше при Кен и изражението на лицето му, докато наблюдаваше тренировката по футбол.
Нищо не разбираше. Нали вече го зачеркна като гадже, защо не спираше да мисли за него? Когато най-сетне сънят започна да се спуска над нея, тя с отчаяние осъзна, че тази нощ ще сънува Кен Престън.
Ала както се оказа впоследствие, Аманда направи много повече от това.
8
— Притеснена ли си? — попита Трейси.
Джена седна на леглото и прегърна колена пред гърдите си.
— Не.
Трейси се засмя.
— Лъжкиня.
Джена отстъпи:
— Добре де, но не може да не се съгласиш, че е доста необичайно. След малко ще седна на масата за вечеря с някакъв напълно непознат, който твърди, че ми е баща. Ти нямаше ли да се притесняваш?
— Щях направо да бъда разбита — отвърна приятелката й. — Нещо такова може отново да ме накара да изчезна.
— Де да можех аз да изчезна — каза Джена.
Но това не бе възможно и момичето избра тъкмо противоположен подход. Скочи от леглото, отиде до тоалетката на Трейси, седна пред нея и повтори грима на очите си. Добави още черен цвят по клепачите и плътен слой лилаво червило на устните си.
— Как изглеждам? — попита.
— Като човек, на когото не бих искала да се натъкна в тъмна уличка — отвърна съученичката й.
— Добре.
Точно такъв образ искаше да си създаде. Който и да беше този мъж, Джена искаше да бъде уверена, че ще си проличи, че е кораво момиче, а не някоя малка ревла, тъгуваща за баща си.
— Защо днес не дойде в часа? — попита я Трейси.
— Защото не исках мадам да ме пита как се чувствам заради появата на Стюарт Кели. Сигурна съм, че господин Джаксън й е разказал всичко.