Войната на Калибан

— И по-рано сме дрънчали заплашително със сабите — поде отново тя. — Преживели сме го. То е известна величина. Имам папка с деветстотин страници анализи и извънредни планове за конфликт с Марс, включително четиринайсет различни сценария какво да правим, ако те развият неочаквана нова технология. А знаеш ли колко е дебела папката, казваща ни какво да правим, ако нещо дойде от Венера? Три страници, и започва със: „Стъпка първа: Намери Бог“.

Еринрайт изглеждаше отрезвен. Тя чуваше Сьорен зад себе си — различна и по-напрегната тишина от обичайната. Беше сложила страховете си на масата.

— Вариантите са три — каза тя тихо. — Първо: Марс го е създал. Това е просто война. Можем да се справим. Второ: Някой друг го е създал. Неприятно и опасно, но разрешимо. Трето: То само се е създало. И не разполагаме с нищо.

— Ще добавиш ли още страници към тънката си папка? — попита Еринрайт. Прозвуча като насмешка, но не беше.

— Не, драги. Ще разбера с кое от трите си имаме работа. Ако е някое от първите две, ще реша проблема.

— А ако е третото?

— Ще си подам оставката — каза тя. — И ще ти позволя да назначиш някой друг идиот.

Еринрайт я познаваше достатъчно отдавна, за да долови шегата в гласа ѝ. Усмихна се и подръпна разсеяно вратовръзката си. Това бе издайнически жест. Показваше, че е не по-малко разтревожен от нея. Човек, който не го познаваше, изобщо не би забелязал.

— Положението е много деликатно. Не можем да позволим конфликтът на Ганимед да се разрасне.

— Ще го държа под контрол — обеща Авасарала. — Никой не започва война, без аз да съм му позволила.

— Искаш да кажеш, без генералният секретар да издаде решение и генералната асамблея да го утвърди с гласуване.

— А аз ще му кажа кога може да го направи — подчерта тя. — Но ще оставя на теб да му съобщиш новината. Ако го чуе от стара бабка като мен, ще му се свие пишката.

— Е, определено не можем да допуснем това. Дръж ме в течение за всичко, което намериш. Ще говоря с екипа, който пише речите, и ще се уверя, че текстът на изявлението му не излиза от определените граници.

— И всеки, който разпространи видеозаписа от нападението, ще отговаря пред мен — добави тя.

— Всеки, който разпространи видеозаписа от нападението, ще бъде съден за измяна от законен трибунал и изпратен с доживотна присъда в Лунната наказателна колония.

— Това е горе-долу същото.

— Обаждай се по-често, Крисджен. Времената са трудни. Колкото по-малко изненади, толкова по-добре.

— Да, драги — съгласи се тя. Връзката прекъсна. Екранът потъмня. Можеше да се види в него като оранжево петно, увенчано със сива коса. Сьорен пък представляваше размазано бежово-бяло петно.

— Искаш ли още работа?

— Не, госпожо.

— Тогава чупката.

— Да, госпожо.

Чу зад себе си отдалечаващи се стъпки.

— Сьорен!

— Госпожо?

— Приготви ми списък на всички, свидетелствали в процеса за инцидента Ерос. И пусни показанията им през невро-психоаналитиците, ако вече не е направено.