Обещанието на краля вещер

— Барон Трант ми е чичо, лейди Кристин Драконоубиец, кралица на Дамара е моя братовчедка, а самият крал Гарет Драконоубиец е мой втори братовчед.

— Лейди Кристин и крал Гарет?

Жената стегна рамене и се намръщи.

— Братовчеди от различни страни на рода, надявам се — поясни Джарлаксъл.

Това доведе до по-малко заповеднически и по-любопитен поглед.

— В крайна сметка ще ми е неприятно да мисля, че бъдещите принцове и принцеси на Дамара може да имат на раменете си втора глава или по шест пръста на всяка ръка — обясни мрачният елф и любопитният поглед стана мрачен. — Ех, тези кралски навици.

— Подиграваш се с мъжа, който подгони демонския лорд Оркус из всички измерения?

— Да се подигравам? — попита Джарлаксъл с една ръка върху гърдите и изражение, сякаш току-що са го зашлевили. — Нищо не би могло да е по-далеч от истината, добра ми командир Елъри. Изразявам облекчението си, че докато вие твърдите, че имате кръвна връзка и с двамата, техните връзки не са толкова близки. Разбирате ли?

Погледът й стана стоманен.

— Ще науча повече за репутацията ти — обеща тя.

— Тогава ще ви се прииска в колекцията ви от имена да влизаше и Д’аерте, уверявам ви — отвърна мрачният елф.

— Джарлаксъл Д’аерте?

— На вашите услуги — отвърна той и направи поредния поклон.

— Ще бъдеш наблюдаван внимателно, елфе — продължи командир Елъри. — Ако пръстите ти станат твърде шавливи, или поведението ти твърде подривно, ще научиш от първа ръка за тежестта на присъдите на Кървав камък.

— Както желаете — съгласи се Джарлаксъл.

Докато Елъри се обръщаше, за да тръгне, той направи още един поклон. Успя да погледне към Ентрери насред движението и да му намигне ухилено.

— Оставям ви на трапезата ви — каза Елъри на останалите четирима и отново се качи на седлото. — Избирайте мъдро компанията, в която се движите из Вааса.

Твърде много вече лежат мъртви из тази пуста тундра и още повече са мъртви, защото не са се заобиколили с благонадеждни другари.

— Ще послушам думите ви — бързо отговори Джарлаксъл, макар да не бяха насочени към него. — И без това започвах да ставам подозрителен към ситния.

— Хей! — извика джуджето и Джарлаксъл му се усмихна обезоръжаващо.

Ентрери пренасочи вниманието си от групата на петимата към отдалечаващата се ездачка и забеляза изпълнените с уважение реакции на всички, покрай които преминаваше.

— Тя е страховита — отбеляза той, щом Джарлаксъл изникна до него миг по-късно.

— Опасна и пълна с пламък — съгласи се Джарлаксъл.

— Може да се наложи да я убия.

— Може да се наложи да преспя с нея.

Ентрери се обърна и изгледа мрачния елф. Нима нищо не можеше да го изкара от равновесие?

— Тя е роднина на крал Гарет — напомни му убиецът.

Джарлаксъл потърка тънки пръсти по брадичката си, а очите му бяха залепени за отдалечаващата се фигура, изпълнени с очевиден интерес.