Републиката на крадците [bg]

Никорос се беше проснал в стол с облегалки, обграден от документи и празни чаши, подобно на бъркотията, в която се беше заринал Локи. Брадата му изглеждаше подходяща за шкурене на морски жълъди от корпуса на кораб, а щом Джийн се приближи, клепачите му се вдигнаха, разкривайки кървясали очи.

— И насън подписвам бележки и сортирам документи — промълви Никорос. — След това се събуждам и подписвам истински бележки и сортирам истински документи. Мисля, че гробът ми ще бъде отбелязан с бюро за писане: „Тук почива Никорос Виа Лупа, без жена и наследник, но богове, как само подреждаше по азбучен ред!“

— Претоварихме те — каза Джийн. — И все още свикваш без онези лайна, които смъркаше! Трудното старо време. С мастер Лазари проявихме безразсъдство. Ето, хапни малко закуски.

Никорос първо се поколеба, но интересът му бързо нарасна и скоро с Джийн се надпреварваха кой първи ще довърши съдържанието на купата.

— Ти си движещата сила зад всичко — каза Джийн. — Не някакви си Декси или Епиталуси, не те държат нещата да не се разпаднат. Нито дори Лазари или аз. Ти беше човекът, ти си човекът и ти ще бъдеш човекът много след като приключи всичко.

— Много след като това бедствие ни отмине — каза Никорос, — и боговете да са ни на помощ да имаме поне едно място в Консейла след пет години.

— Виж какво — каза Джийн, — загазили сме здраво, така си е. Не можеш да видиш накъде отива битката, защото си в калта и бъркотията заедно с другите окаяни копелета, но посока наистина има. Трябва да приемеш уверенията ми, че виждам малко по-далеч от теб.

— Черен ирис… — каза Никорос, отвърнал поглед от Джийн. — Този път те, те… Те имат предимства. Поне на мен ми изглежда така.

— Имат някакви — Джийн кимна. — А ние — други. Пък и в последната игра с новодошлите северняци се представихме доста добре, нали? Шест дузини нови гласоподаватели, които да разпределим, както ни е удобно. Черен ирис могат да ни играят каквито си искат номера, но в крайна сметка всичко се свежда до имената на бюлетините.

— Не ви върша добра работа — каза Никорос почти без звук.

— Глупости — Джийн повиши глас и внимателно стисна приятелски рамото на Никорос. — Мислиш ли, че ако не отговаряше на очакванията ни, нямаше да те държим някъде настрана?

— Е, благодаря ти, мастер Калас — Никорос се усмихна, но беше вяла формалност.

— Богове, явно тази седмица съм изповедник на разбитите и уморени сърца — въздъхна Джийн. — Мисля, че няколко допълнителни часа сън ще ти дойдат добре. Но от тези, които не прекарваш свлечен на стола. Отивай в покоите си и да не съм те видял, докато…