Републиката на крадците [bg]

— Колко нови лица си осигуриха от Черен ирис?

— Половината от нашите — няколко нови зъба украсиха усмивката на Локи. — Оставих комитет по посрещането в Прашния двор, за да поддържа огъня, и изпратих малка експедиция, за да наглежда пътя. Противниците ни също ще вземат няколко, разбира се, но мисля, че спокойно можем да кажем, че мнозинството от гласове от бивши вадрански граждани ще бъде за Дълбоки корени.

— Великолепно — каза Джийн. — Е, коя е дейността, отговорна за изхабяването на това перо?

— О, тя е, знаеш! — Локи посочи към купчината пергамент на земята — Писмо е. Моето писмо. До… нея. Отговорът ми. Все още трябва да се изгладят няколко сантименталности и подробности. Предполагам, че под „някои“ трябва да се разбира „всички“. Виж, може ли да те помоля да извършиш една дипломатическа мисия в „Знакът на Черен ирис“, когато е готово?

— О, абсолютно — каза Джийн, — защото наистина се надявах колкото се може по-скоро да се сбия отново с момчетата и момичетата на Сабета, благодаря ти.

— Няма да те наранят — каза Локи. — Нито пък ще те накарат ти да ги нараниш. Аз съм този, на когото има зъб Вордрата.

— Разбира се, че ще отнеса символа на манията ти на вражеската територия вместо теб — каза Джийн. — Но при едно условие. Легни си в леглото и го използвай по предназначение, и то веднага.

— Но…

— Торбичките под очите ти са като кроасани — каза Джийн с чувство, че се е изразил твърде мило. — В името на Уродливия страж, ти изглеждаш като Никорос. Все едно, че по̀ ти приляга да си сврян в някой канал и да хващаш и ядеш сурови малки животни. Нужна ти е почивка.

— Но писмото…

— Аз самият имам нагласа за сън, готова да се погрижи за въпроса. — Джийн сви пръстите на дясната си ръка в юмрук и се закани на Локи. — Освен това какво би направила една кратка дрямка за прочистване на главата, ако не да подобри епистоларното ти начинание?

— Ей — каза Локи, чешейки разсеяно наболата си брада с перото, — това звучеше подозрително като мъдрост, проклети да са очите ти. Трябва ли винаги да се перчиш с това, че си по-мъдър от мен?

— Не се изискват особено съзнателни усилия — Джийн посочи към стаята на Локи с престорена родителска строгост, но Локи вече се беше запътил с препъвания и прозевки натам. След секунди беше захъркал.

Джийн погледна останките от опитите на Локи в съчиняването на писмо, чудейки се какво е съдържанието на смачканите листове. Бръкна в левия джоб на палтото си и прокара пръст по кичура коса, скрит в него. След секунда размисъл събра хвърлените пергаменти, натрупа ги в малката камина на апартамента и ги запали с клечка алхимичен кибрит, която взе от богато украсена кутия на камината. Локи продължи да хърка.