Друговремец [bg]

Спряхме на върха на хълма, а под нас Мърто беше черно петънце до пламъците. Джени затършува в един страничен джоб на полата си и притисна в дланта ми кожена торбичка.

- Рентата от приемния ден - рече. - Може да ти потрябва.

Опитах се да върна парите с думите, че Джейми не би ги приел, защото са за имението, но Джанет Фрейзър, макар и наполовина на размерите на брат си, бе по-упорита дори от него.

Накрая се отказах и прибрах парите в гънките на собствения си тоалет. По настояване на Джени взех и нейния нож.

- На Иън е, но той има друг - каза ми. - Сложи го в чорапа си и го прикрепи с жартиера. Не го махай дори когато спиш.

Тя направи пауза, като че ли имаше да ми казва още нещо. Явно имаше.

- Джейми рече - продължи тя с внимание, - че може... понякога да ми казваш разни неща. И ако го правиш, да те слушам, без да задавам много въпроси. Има ли... нещо, което да ми кажеш?

С Джейми бяхме обсъждали нуждата да подготвим Лалиброх и обитателите му за бедствията от Въстанието. Но тогава мислехме, че има време. Сега нямаше време, или най-много няколко минути, в които да кажа на новата си и прескъпа сестра достатъчно, за да опази Лалиброх от идещата буря.

За пръв път си помислих, че да си пророк е много неприятно занимание. Изпитах силна симпатия към Йеремия и неговите Lamentations 1. И осъзнах точно защо Касандра е била толкова непопулярна. Но нямаше какво да се прави. На върха на шотландски хълм, където косата и полите ми яростно се ветрееха в прииждащата есенна буря, обърнах лице към забулените небеса и се подготвих да пророкувам.

- Засадете картофи - казах.

Устата на Джени се отвори изумено, но след това стисна зъби и кимна отривисто.

- Картофи. Добре. Най-близо има в Единбург, но ще изпратя хора да вземат. Колко?

- Възможно най-много. Още никой не ги сади в планинска Шотландия, но скоро ще започнат. Грудки са и са много издръжливи, а реколтата винаги е по-добра от пшеницата. -Заделете възможно най-много земя за тях. Ще има глад, голям глад, след две години. Ако имате непродуктивни земи, продайте ги за злато. Ще има война, кланета. Мъже ще бъдат преследвани, тук и навсякъде наоколо. - Замислих се. - В къщата има ли някакъв тайник?

- Не, няма.

- Направете тогава, или измислете някое друго тайно място. Надявам се Джейми да няма

нужда от такова - и преглътнах с мъка при мисълта, - но някой може да има.

- Добре. Това ли е всичко? - Лицето й бе сериозно и съсредоточено в сумрака. Мислено благодарих на Джейми, задето е имал предвидливостта да я предупреди, и на нея, задето му се е доверила. Не ме питаше как и защо, само внимаваше в думите ми и знаех, че прибързаните ми нареждания ще бъдат изпълнени.

- Това е всичко. Поне само за това се сещам. - Опитах да се усмихна, но усилието ми се стори недостатъчно убедително.

Тя се справи по-добре. Докосна бузата ми за довиждане.

- Бог да е с теб, Клеър. Ще се срещнем отново. Когато върнеш брат ми у дома.