Политичестки ред и политически упадък [bg]

Целите на влиятелните групи са пълна противоположност на тези на гражданското общество, или т.нар. доброволни сдружения в подкрепа на демокрацията. В „Демокрацията в Америка“ Алексис дьо Токвил изтъква, че американците са силно предразположени към организирането на частни общества и организации, които според него представляват „демократична школа“, защото възпитават хората да се обединяват за постигането на различни обществени цели. Хората сами по себе си са слаби и само ако успеят да се обединят в името на общи цели, биха могли да се противопоставят на тиранични правителства. Подобни аргументи привежда и Робърт Пътнам, според когото тъкмо тази предразположеност към самоорганизация – „социалният капитал“ – е благоприятна за демокрацията, но и застрашена през втората половина на миналия век.

Бащата – основател Джеймс Мадисън има сравнително благоприятно мнение за влиятелните групи. Дори да не одобряваме домогванията на дадена група, според него наличието на най – различни групи е достатъчно условие да не се допусне доминацията на една – единствена група. Според политолога Тиодор Лоуи възгледите на плуралистичните политически теоретици[88] от средата на XX в. са сходни с тези на Мадисън: разнообразните влиятелни групи си взаимодействат, пораждайки определени обществени интереси, също както конкуренцията на свободния пазар генерира обществено благо благодарение на хората, които преследват своите частни интереси. Опитите на държавата да регулира този процес са неоправдани, тъй като липсват достатъчно основания за поставянето на „общественото благо“ над тесните интереси на отделните групи. В своето решение по делото „Бъкли срещу Валео“ и организацията Обединени граждани. Върховният съд на практика утвърждава благоприятното тълкуване на т.нар. от Лоуи „либерализъм на влиятелните групи“.