За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XVI
Какво трябва да се съблюдава при съставянето на закони
Тези, които имат достатъчно талант, че да могат да изработват закони за своя или за другите народи, са длъжни да обръщат внимание на известни условия при съставянето на тия закони.
Слогът им трябва да бъде стегнат. Законите на дванадесетте таблици са образец на точност; децата са ги научавали наизуст. А Новелите на Юстиниан са толкова многословни, че е трябвало да се съкращават.
Стилът на законите трябва да бъде прост; преките изрази винаги се разбират по-добре от умозрителните. В законите на Източната Римска империя няма никакво величие; в тях императорите говорят като ретори. Когато стилът на законите е надут, на тях гледат като на нещо парадно.
Важно е думите на законите да събуждат у всички хора едни и същи понятия. Кардинал Дьо Ришельо се е съгласявал, че един министър може да бъде обвинен пред краля; но той е изисквал обвинителят да бъде наказан, ако обвиненията му се окажат неважни — нещо, което е трябвало да попречи на всеки да отправи към самия него каквито и да е обвинения, тъй като важността е нещо напълно относително и това, което е важно за един, не е важно за друг.
Законът на Хонорий е наказвал със смърт този, който купувал освободения за роб или е пожелавал да му причини безпокойства. Не е трябвало да се употребява тук едно толкова неопределено изречение; безпокойството, което може да се причини някому, изцяло зависи от степента на чувствителността.
Когато законът установи някакво наказание, нужно е да се избягва по възможност неговият израз в пари. Хиляди обстоятелства променят стойността на парите; и със същата номинация монетата престава да бъде това, което е била. Позната е историята с оня нагъл римлянин, който удрял плесници на всички, които срещнел, и ги карал да му плащат по 12 солида съгласно закона на дванадесетте таблици.
Ако в един закон са определени точно понятията за нещата, не е необходимо да се прибягва до неясни изрази. В углавния закон на Людовик XIV след едно точно изброяване на случаите — предмет на кралския съд, са прибавени следните думи: «и тези, които винаги са се съдели в кралските съдилища»; това е нещо, което ни кара да се връщаме към произвола, от който току-що сме се избавили.
Карл VII казва, че научил как съдещите се страни, противно на обичайното право в онези области на кралството, в които това право действува, подават апелация три, четири и шест месеца след решението на съда; той заповядва да се апелира незабавно, стига само да няма фалшификация или измама от страна на прокурора или пък сериозен и очевиден повод да се окаже съдействие на жалващия се. Краят на този закон е унищожил началото; и го е унищожил така добре, че след това апелации подавали само след изтичането на тридесет години.
Законът на лангобардите не допускал жена, облякла монашеска дреха, макар и още непосветена, да се жени; «защото — казва той, — щом мъжът, обложил се с една жена само чрез размяна на пръстени, не може, без да извърши престъпление, да встъпи в брак с друга жена, какво остава до жената, посветила се на бога и света Богородица...» Аз казвам, че в законите трябва да се върви от реалното към реалното, а не от реалното към иносказателното или от иносказателното към реалното.
Един закон на Константин изисква да се смятат за достатъчни показанията на епископа и да не се разпитват други свидетели. Този господар е хванал най-краткия път — за делата е съдел по хората, а за хората — по техните звания.
Законите не трябва да бъдат изтънчени; те се създават за хора с посредствен ум; те съдържат в себе си не изкуството на логиката, а простите понятия на главата на семейството.
Когато в един закон изключенията, ограниченията и видоизмененията не са необходими, най-добре е да се мине без тях. Такива подробности водят след себе си други.
Не трябва да се правят видоизменения в един закон, без да има достатъчно основания за това. Юстиниан е постановил, че една жена може да се разведе с мъжа си, без да загуби зестрата си, ако мъжът в продължение на две години не е изпълнявал съпружеските си задължения. Той променял тоя закон, като дал три години срок на горкия нещастник. Но в такива случаи две години струват три, а три години не повече от две.
Когато се прави мотивировка по даден закон, необходимо е тя да бъде достойна за тоя закон. Един римски закон гласи, че слепият не може да води дело, защото не вижда знаците на магистратурата. Може да се сметне, че това лошо основание е посочено нарочно при толкова други добри основания.
Юрисконсултът Павел казва, че детето се ражда напълно оформено на седмия месец и че Питагоровите числа, изглежда, го доказват. Странно е, че за такива неща съдят въз основа на Питагоровите числа.