Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Ичибан! Стана!
Рени веднага изключи музиката и се взря в отвора. Вътре не помръдваше нищо. Тръгна напред под леещия се дъжд. Леко наведена напред оглеждаше за скрити капани или нещо друго опасно, но не видя нищо освен бетонен под, изчезващ в мрака. След това внезапно настъпи дразнеща тишина.
— Беше много гадно — гласът на стария хакер пропука тишината. — Трябваше сериозно да се потрудя и да свърша много груба работа. Един от старите правителствени кодове — а те винаги са дяволски трудни за пробиване.
— !Ксабу — извика Рени, — каза, че си готов да запалиш огън? Влизаме вътре и ще ни трябват факли.
— Да не си полудяла, момиче? — надигна се от задната седалка баща й. — Тази кола има фарове. За какво са ти факли?
Рени усети моментно раздразнение, но го потисна.
— Защото с факли ще се вижда по-лесно. Ние ще водим колата, за да я предпазим да не влети в някоя дълбока дупка — те може да са махнали пода или нещо друго… знам ли…
За миг баща й се вгледа в нея, първо се намръщи, но след това кимна одобрително с глава.
— Доста умно, момиче.
— Само не се опитвайте да включвате нещо — предупреди Мартин. — Ако тук все още има оборудване, дори светлина, може да не е изключен и токът.
— Но нали точно това искаме? — Рени нетърпеливо изчакваше !Ксабу, който беше коленичил близо до входа и използваше запалката й да запали дълга пръчка, чийто край беше увит със сухи листа. — Искам да кажа, търсим оборудване, нали? Трябва да използваме всичко каквото има.
— Рени, помисли добре — обади се Мартин с известно напрежение в гласа. — Ако това е закрита база, както показва разследването ми, тогава няма ли да привлича внимание, ако започне да черпи енергия? Трябва ли да поемаш такъв риск?
Рени поклати глава.
— Права си. Засега няма да пипаме нищо — срамуваше се от себе си, задето не беше помислила за това. Шака Зулу, няма що!
— Аз ще водя — каза !Ксабу, като размаха самоделната факла. — Вие ще ме следвате в колата.
— Но, !Ксабу…
— Моля те, Рени — той събу обувките си и ги остави на сушина от едната страна на вратата, после нави крачолите на панталоните си. — Досега направих толкова малко, за да помогна. Това е нещо, което мога по-добре от всеки друг тук. Пък и съм най-дребен и ще ми е най-лесно да се промъквам през теснини.
— Разбира се. Прав си — тя въздъхна. Всички изглежда имаха по-добри идеи от нея. — Само бъди много-много внимателен, !Ксабу. Не изчезвай от погледите ни. Говоря сериозно.
Той се усмихна.
— Естествено.
Докато наблюдаваше как !Ксабу се придвижва напред през решетестата празнота на вратата, по гърба на Рени пробягна тръпка на несигурност. !Ксабу приличаше на някакъв древен воин, който влиза в леговището на дракон. Какво правеха? Какво правеха? Само преди няколко месеца това бягство и нахлуването тук щеше да изглежда неразбираема лудост.
Джеремая запали двигателя и подкара зад !Ксабу — през входа мина лесно. Фаровете осветяваха само мрак и празнота; ако !Ксабу не беше на няколко метра пред тях с високо вдигната факла, Рени би се страхувала, че всеки момент ще се озоват на ръба на някоя бездънна пропаст.
Той вдигна ръка — сигнализираше им да спрат. После тръгна напред. Факлата му се люлееше — той се оглеждаше ту на едната, ту на другата страна. След това се обърна и се затича назад. Рени се подаде от прозореца.
— Какво има? Малкият мъж се усмихна.
— Мисля, че спокойно можете да карате напред. Виж — той доближи факлата си към пода. Рени се протегна, за да може да погледне надолу. На трептящата светлина успя да види широка бяла стрелка, на която пишеше „СТОП“. — Това е паркинг — !Ксабу високо вдигна факлата. — Виждаш ли? Има много нива нагоре.
Рени отново седна на мястото си. Отвъд светлината на фаровете беше още по-тъмно. Паркингът беше огромен и съвсем празен.
— Не трябва да се притесняваме дали ще си намерим място — каза тя и направи опит да се усмихне.
Известно време мълчаливо събираха дърва. После въпреки голямото нежелание и на Джеремая, и на Дългия Джоузеф Рени свърза Сингх през комуникатора си с контролния панел вътре в паркинга, така че той да може да затвори огромната врата. Ако случайно ги открият, тя искаше да може да разполага с всяка частица от правителствените бомбоустойчиви защити.
— Още сега ще запиша инструкциите за повторно отваряне в паметта на комуникатора ти — каза Сингх. — Защото след като тази врата се затвори, ще ме загубите. Ако това е укрепена военна база, през обикновен телефон за кола дотук няма да премине дори и шепот.