Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Когато преминаваха през вечнозелените гори, Рени усети, че адреналинът й взе да пада. Как я беше нарекъл Сингх — Шака Зулу? Може би беше прав. Беше дреболия, но все пак имаше ли право тя да принуждава Джеремая? И за какво? Поне засега сякаш пътуваха към нищото.
— Усещам нещо странно — започна !Ксабу, но преди да успее да довърши изречението си, бяха навлезли в завой, после минаха през сянката на планината и Джеремая трябваше силно да натисне спирачките. Пътят пред тях беше изчезнал. Плъзнаха се, преди да спрат на няколко метра пред безлична циментова стена, която стоеше като огромна врата в планинския склон.
— За Бога — очите на Джеремая се бяха разширили. — Какво е това?
— Кажете ми какво виждате — настоя Мартин.
— Някаква врата, около десет квадратни метра. Изглежда като една-единствена бетонна плоча. Но не виждам никакъв начин да я отворим — Рени слезе от колата и отпусна ръка върху студения сив камък. — Няма брава, няма нищо. — Изведнъж я потисна мрачна мисъл. — Ами ако изобщо не е врата? Ако са затворили съоръжението и просто са го запечатали?
— Огледай се внимателно! За Бога, винаги ли се предаваш толкова лесно? — стържещият глас на Сингх накара Рени да се вцепени. — Виж дали има кутия или прикрит панел или каквото и да било там. Помни, че дори не е необходимо да е точно на вратата.
Останалите слязоха от колата и започнаха да търсят заедно с Рени. Здрачът бързо се сгъстяваше, а и поради дъжда се виждаше още по-трудно. Джеремая обърна колата и включи фаровете, но това не помогна много.
— Мисля, че открих нещо — !Ксабу беше на десет крачки вляво от вратата. — Това не е истински камък.
Рени отиде при него. Приближи пламъчето на запалката си и успя да види тънки като косми линии, описващи квадрат върху повърхността на камъка. Върху тънък плъст имаше пукнатина и макар че това изглеждаше естествено, можеше да служи и като ключалка. Рени пъхна ръка вътре и дръпна, но без резултат.
— Дай аз да опитам, момиче — баща й плъзна дългата си ръка в дупката и дръпна. Чу се обнадеждаващ звук, но горният слой все още се държеше здраво. Сякаш в отговор над главите им проблесна светкавица, после гръмотевицата и ехото й се затъркаляха надолу по планинския склон. Дъждът се усили.
— Ще донеса крика от багажника — обади се Джеремая. — Това може и да го съборим.
И Джеремая, и Дългия Джоузеф напънаха с крика и вратичката най-после се отвори. Отдавна неизползваните панти изскърцаха. Вътре имаше малък панел, целият покрит със строени в редици малки черни квадратчета.
— Кодирано е — обяви Рени достатъчно силно, за да я чуят Мартин и Дългия Джоузеф.
— Имаш ли изходен z-кабел? — попита Сингх. Когато Рени каза „да“, старият хакер кимна. — Добре. Махни предната част на панела и вдигни комуникатора така, че да мога да виждам. Ще ти кажа как да ме вържеш. А после смятам да се позабавлявам.
Каквото и да правеше Сингх, то не даде скоро резултат. След като Рени беше свързала комуникатора си с контролния панел според инструкциите му, тя го подпря с камък и се върна в колата. Слънцето залязваше. Излезе студен вятър, който блъскаше дъжда хоризонтално. Времето сякаш минаваше много бавно. От време на време неприятно близко над тях светкавица разрязваше небето. Въпреки предупреждението на Рени да пести мощта на акумулатора Джеремая си беше пуснал музика — лек, но пронизващ поп, който в никакъв случай не успокояваше обтегнатите й нерви.
— Защо са сложили това тук? — попита Дългия Джоузеф, втренчен в сивата плоча.
— Изглежда бомбоустойчиво — тя вдигна поглед към стръмния планински склон над нея. — А и е трябвало да сторят съвсем малко. Мястото е скрито от всеки, който прелети отгоре.
Дългия Джоузеф поклати глава.
— И от кого се опитват да го скрият?
Рени сви рамене.
— Мартин каза, че това е правителствена военна база. Предполагам, че отговорът е: „от всички“.
!Ксабу се върна с наръч дърва — от него капеше вода, но очевидно пороят никак не го притесняваше.
— Ако няма къде да влезем, ще имаме нужда от огън — обясни той. В джоба на панталона му беше затъкнат голям нож в ножница, който изглеждаше някак си смешно на фона на старомодното му сако и древната вратовръзка.
— Ако не влезем, ще трябва да си намерим приличен подслон за спане. — Джеремая седеше на капака на колата с ръце, кръстосани на гърдите. Изглеждаше изключително нещастен. — В тази кола няма място, а аз определено няма да спя под дъжда. Освен това тук вероятно има чакали и кой знае какво още.
— Къде ли можем да отидем без пари…? — започна Рени, когато внезапен пронизващ стържещ звук, по-силен дори от гръмотевицата, я накара да застане нащрек. Циментовата плоча се плъзгаше на една страна и разкриваше страшна черна празнота вътре в планината. Триумфалният вик на Сингх се разнесе над звука, издаван от отварянето на вратата.