Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Спорът за храната моментално се прекрати, щом Джеремая започна да следва инструкциите й. Лека мъгла започваше да овлажнява прозорците на колата. Рени чу далечна гръмотевица.
Пътят изглеждаше тесен, защото растителността близо до него беше твърде избуяла. След като минаха покрай нахлулите трънаци — издраскали задницата на колата, което почти доведе Джеремая пак до сълзи, — се озоваха на широко и изненадващо твърдо шосе, стъпаловидно криволичещо нагоре в планините.
Рени се взираше в гъстите гори, покрай които минаваха. Бутилковидни дървета, познати й като нажежени пирографи, се изправяха срещу сивотата, ярки като фойерверки.
— Прилича на пустинен район. Но няма никакви табели. Да не споменаваме за огради.
— Правителствена собственост — обади се Мартин. — Може би не искат да привличат вниманието с табели и бариери. За всеки случай се обадих на господин Сингх по другата линия. Той ще може да ни помогне да преминем през всякакъв охраняем периметър.
— Със сигурност — на екрана се появи лицето на Сингх с блестящи линии. — Нямам нищо по-добро за вършене тази седмица, освен да прекарам стотици часове в опит да пробия този дяволски проект „Адърланд“.
След завоя изведнъж се разкри мрежеста ограда с порта, която им блокира пътя. Джеремая натисна спирачки и изруга под носа си.
— Какво има там? — попита Сингх. — Вдигнете комуникатора, за да мога да видя.
— Просто… ограда… някаква ограда — обади се Рени.
— С ключалка.
— О, тук ще мога да ви помогна повече — изкиска се той. — Само ме освободете.
Рени се намръщи и слезе от колата. Ръмеше слаб дъждец. Тя повдигна яката си. Не се виждаше жив човек. Не чуваше нищо друго освен вятъра, който свиреше в дърветата. На места оградата беше увиснала, а пантите на портата бяха покрити с ръжда. Бариерата още беше сериозно препятствие. По доста изтритата метална табела все още имаше слаби следи от надписа „не влизай“. Каквото и друго обяснение да е имало, вече отдавна го нямаше.
— Изглежда стара — каза тя, когато се върна в колата.
— Не виждам никого наоколо.
— Голямо тайно правителствено място, а? Не ми изглежда кой знае какво — Дългия Джоузеф отвори вратата и се заизмъква от задната седалка. — Отивам да пусна една вода, че не издържам повече.
— По оградата може да има ток — обади се Джеремая.
— Пикай отгоре й, ама после ни кажи, старче.
Изведнъж, вече по-близо, се разнесе силен гръм.
— Татко, бързо се връщай в колата! — извика Рени.
— Защо?
— Просто влизай — заповяда му тя и се обърна към Джеремая: — Карай през нея!
Дако се взря озадачен в Рени, сякаш тя му беше предложила да разпери криле и да литне.
— За какво говориш? Не разбирам нищо.
— Просто карай през нея. Никой не я е отварял от години. Можем да си седим тук така цял ден, докато се стъмни. Карай през нея!
— О, не! С моята кола? Ще се издраска…
Рени протегна крак и стъпи върху крака на Дако, натискайки до дупка педала за газта. Изпод гумите на ихлозито изхвърча прах, то набра скорост, после подскочи напред и се удари в портата, която леко помръдна.
— Какво правиш? — изкрещя Джеремая.
— Искаш да чакаш, докато ни проследят? — извика Рени в отговор. — Нямаме време. Сигурно ти харесва бояджийницата в затвора?
За момент той се втренчи в нея. Предният буфер все още беше забит в портата, която беше хлътнала с половин метър, но още се държеше. Дако изпсува грубо и удари с крак педала. Шумът на мотора заприлича на остър вой. След това нещо се счупи: „прас!“. Предното стъкло се покри с паяжина и вратата пред тях се отвори. Джеремая трябваше да скочи върху спирачките, за да не се забие колата в едно дърво.
— Виж, виж, виж това! — пищеше той. Измъкна се от шофьорското място и започна бясно да танцува пред предния капак на колата. — Виж ми предното стъкло!
Рени излезе, но вместо да погледне предното стъкло, се отправи към портата. Откри веригата там, където беше паднала, дръпна остатъците от катинара, а после ги върна на мястото им, така че да изглежда заключен, ако мине някой да проверява. Преди да влезе обратно вътре в колата, хвърли един поглед към предницата на колата.
— Извинявай — каза тя. — Ще намеря начин да ти се реванширам. Моля те, може ли сега да продължим?
— Мръква се — обади се !Ксабу. — Мисля, че Рени е права, господин Дако.
— По дяволите! — изкикоти се Сингх през говорителя на комуникатора. — Надявам се да ми кажете какво стана точно сега. Оттук звучеше доста забавно.
Пътят зад вратата беше все още тесен и непавиран.
— Не изглежда кой знае какво — каза Дългия Джоузеф. Намръщеният и мълчалив Джеремая подкара напред.