Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Елейн завъртя стрелата в ръцете си и се престори, че я оглежда.
— Тя е приятелка — отвърна плахо младата жена. Докато… ако… Биргит не я освободеше, обещанието й си оставаше в сила. — Не е Айез Седай, но ни помага. — Те я изгледаха, очаквайки да чуят нещо повече. — Защо не я дадохте на Нинив?
Двамата за кой ли път се спогледаха. Мъжете като че ли имаха навика да си говорят с погледи, особено в компанията на жени, изричайки с погледите си по-ясно, отколкото с думи, какво си мислят за усилията й да запази тайната. Особено след като знаеха почти със сигурност за какво става въпрос. Но тя все пак беше дала дума.
— Изглеждаше много притеснена — отвърна Джюйлин и дръпна замислено от лулата си, а Том извади своята от зъбите си, издуха белите си мустаци и възкликна:
— Притеснена? Та тя излезе навън по нощница, съвсем се беше съсипала и когато я попитах дали мога да й помогна с нещо, не ме цапардоса по главата, а заплака на рамото ми! Елейн, тя ми се извини за всяка груба дума, която ми е казвала, което ще рече всяка втора дума, излязла от устата й. Каза, че си заслужавала да я набият или че може би вече била набита — говореше доста несвързано. Каза, че била страхливка и опърничава глупачка. Не знам какво й става, но изобщо не прилича на себе си.
— Познавах една жена, която се държеше по този начин — вметна Джюйлин, загледан в огъня. — Като се събудила, намерила крадец в леглото си и го промушила право в сърцето. Само че като запалила лампата, се оказало, че е собственият й мъж. Лодката му се върнала рано на кея. Половин месец ходеше насам-натам, както Нинив сега. — Той стисна устни. — След това се обеси.
— Не искам това бреме да го оставя на твоя гръб, детето ми — добави нежно Том, — но ако може да й се помогне, ти си единствената, която може да го направи. Виж, да беше мъж, знам аз как да го оправя. Ще го сритам здраво или пък ще му дам нещо за пиене и ще му намеря някоя к… — Той се окашля гръмко и поглади мустаците си. Един от недостатъците в това, че гледаше на нея като на дъщеря, беше в това, че, изглежда, я смяташе за дванадесетгодишна. — Както и да е, работата е, че в случая не знам какво да направя. И въпреки че на Джюйлин може би му се ще да я подруса на коляно, съмнявам се, че ще му благодари за това.
— По-скоро бих подрусал някоя риба бодливка — промърмори хващачът на крадци, но не толкова грубо, колкото би го казал вчера. Беше също толкова угрижен, колкото и Том, макар да не искаше да го признае.
— Ще направя каквото мога — увери ги тя. Добри мъже бяха и не искаше да ги лъже, нито да крие нещо от тях. Освен ако абсолютно не се налагаше. Според Нинив една жена трябваше да се разпорежда с мъжете за тяхно собствено добро, но пък не биваше да се стига до крайности. Не беше редно да вкарваш един мъж в опасности, без той да знае нищо.
Затова им разказа. За Тел-айеран-риод и за това, че Отстъпниците са на свобода, за Могедиен. Не всичко, разбира се. Някои събития в Танчико бяха твърде срамни за самата нея, за да си позволи дори да си помисли за тях. Обещанието й относно личността на Биргит също я принуди да премълчи някои неща, а и определено не беше необходимо да описва в подробности какво бе направила Могедиен на Нинив. Всичко това я позатрудни в описанието на случилото се тази нощ, но се справи. Разказа им всичко, което смяташе, че трябва да знаят, достатъчно, за да са наясно пред какво са се изправили.
Не само за Черната Аджа — когато го чуха, толкова се изумиха, че им се кръстосаха очите — но и за Отстъпниците, една от които много вероятно щеше да тръгне да преследва нея и Нинив. И уточни съвсем недвусмислено, че двете също ще подгонят Могедиен, както и че всеки, който е край тях, е застрашен да попадне и в двата случая между чука и наковалнята.
— След като вече го знаете — завърши тя, — изборът дали да останете, или да си отидете е ваш. — И млъкна, стараейки се да не поглежда Том. Надяваше се почти отчаяно, че той все пак ще остане, но нямаше да му позволи да си помисли, че го моли за това, дори с един поглед.
— Не съм те научил и на половината от това, което трябва да знаеш, за да станеш поне толкова добра кралица, колкото майка ти — каза той с престорена грубост, но развали впечатлението, като погали с чворестия си пръст кичур от боядисаната й в черно коса, паднал на бузата й. — Няма да се отървеш толкова лесно от мен, детето ми. Решил съм да те направя майсторка в Даес Дай-мар, дори ако се наложи да ти го набивам в ухото, докато оглушееш. Още не съм те научил дори с нож да боравиш. Опитах се навремето да науча майка ти, но тя все казваше, че ако й се наложи, ще накара някой мъж да го използва. Глупаво от нейна страна.