Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Смяташ ли?
— По-добре ще е да сте някой младеж от Изтока, служил напоследък в Долината. Не споменавайте никаква част. Казвайте, че сте работили за моя починал господар. Не знам какво очаквате да заварите в Крондор, млади господарю, но в мътилката на войната се случва какво ли не. Вече го виждаме отпред.
Джими беше принуден да признае, че Малар е прав. Докато само преди седмици не беше видял нищо повече от покрити с лед камънаци и пепелища, сега виждаше десетки колиби и шатри, същинско ново поселение, изникнало само за дни.
Вечерта се спусна и околността се осея със запалени огньове. Викаха улични търговци — предлагаха храна, пиене или жена за войнишката постеля. Мъже с корави лица седяха отпуснати край огньовете и оглеждаха намръщено подминаващите ги Джими и Малар. Един затича към тях с димящо гърне и подвикна:
— Гореща храна! Прясна заешка яхния! Забъркал съм я с картофи и ряпа!
От израженията на лицата наоколо Джими разбра две неща: че „заекът“ едва ли е толкова хубава вечеря, колкото го препоръчваха, и че повечето хора наоколо са гладни.
Все пак беше наложен някакъв ред и мъжете с оръжия, които изглеждаха едва ли не готови да убият за храна, само гледаха намръщено обикалящия с горещата гозба мъж.
— Колко? — попита Джими, без да спира.
— Какво имаш? — на свой ред попита продавачът на яхнията.
Малар сръга Джими в хълбока и викна:
— Да те няма, готвачо на котки! Господарят ми не ще гнусния ти боклук!
Двамата моментално опряха нос в нос, закрещяха си гневни обиди и също толкова моментално сделката беше сключена. Малар даде на мъжа един петак, гранче прежда, което носеше в джоба си, и една стара ръждясала кама.
Мъжът му връчи гърнето и бързо се върна при огъня си, където някаква жена му подаде ново гърне с вряща яхния и той тръгна да търси друг купувач. Малар махна на Джими да отбият от пътя и клекна с гърнето. Подаде му го и каза тихо:
— Яжте пръв и ми дайте каквото остане.
Джими също клекна и почна да яде. Ако беше заек, беше доста дребен заек, а и картофите и ряпата имаха доста странен вкус. Джими реши, че е по-добре да не мисли колко са престояли в някой склад с пробит покрив преди предприемчивият готвач да ги намери.
Изяде половината, а останалото даде на Малар. Докато новият му „слуга“ се хранеше, Джими се огледа. Беше виждал предостатъчно военни лагери, за да разбере, че се е набутал точно в такъв. Войници, обичайната сбирщина, следваща войнишките лагери, амбуланти, курви и крадци — всички отдъхваха, преди да се намери причина да продължат.
Джими се зачуди за причината за събирането им и още повече за причината, която щеше да ги накара да продължат. Много от войниците бяха от нашественическата армия, опустошила предната година Западните владения, но имаше и предостатъчно кешийци, и немалко омесени е тях квеганци — тоест дезертьори, авантюристи, плячкаджии и прочие обичайна тиня, изхвърляна от пороищата на войната.
Малар остави гърнето и погледна Джими.
— Млади господарю?
— Да влизаме в града — каза Джими.
— И защо? — запита мъжът от Долината.
— Да потърсим брат ми.
— Аз помислих, че тръгна на изток — каза Малар.
— Така трябваше, но той няма да го направи.
— Защо?
— Защото е… Даш.
Запътиха се към градската порта.
3.
Сблъсъци
Пъг се намръщи.
Докато четеше последната депеша от своето правителство, кешийският посланик се усмихваше принудено и почти измъчено.
— Милорд Гадеш — заяви представителят на Кралството барон Марсел дьо Грю със също толкова фалшива усмивка. — Това е невъзможно.
Пъг погледна Накор, който седеше вдясно от него. Последният кръг от преговорите между Кралството и Велики Кеш се оказваше поредното препотвърждение на предишния кръг.
Накор поклати глава и каза:
— Защо не отдъхнем малко, ваши благородия, и да си дадем време да обмислим тези предложения?
Калари, цурански „черен халат“, представящ собственото си правителство, империята Цурануани, в качеството на неутрален наблюдател, заяви:
— Великолепна идея, приятелю.
Двамата посланици се оттеглиха в осигурените им квартири, а Пъг заведе Накор и Калари в друга стая, където чакаше Миранда с Калиед, водача на най-силната от трите фракции на магьосниците в Звезден пристан.
Калиед изглеждаше по-стар от Пъг, въпреки че Пъг бе с двайсет години по-възрастен от него. Пъг имаше вид на двайсет и няколко годишен млад мъж благодарение на подмладяването си от освободените жизнени енергии, стояли доскоро заключени в Камъка на живота.