Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Мъжете се отдръпнаха мълчаливо и продължиха да се оттеглят към външната врата, после спряха несигурно, един след друг, на различни места в мансардата, сякаш изоставени там от отлив.
— Е — каза Голт, като посегна за палтото си и се обърна към началника, — да вървим.
Три етажа на хотел „Уейн-Фолклънд“ бяха евакуирани и превърнати във военен лагер. Пазачи с автомати стояха на всеки ъгъл на дългите коридори с кадифени пътеки. Стражи с щикове стояха по площадките на аварийните стълбища. Вратите на асансьорите на петдесет и деветия, шейсетия и шейсет и първия етаж бяха заключени; само една врата и един асансьор бяха оставени като единствен път за достъп, пазени от войници в пълно бойно снаряжение. Странно изглеждащи хора бродеха из салоните, ресторантите и магазините на приземния етаж: дрехите им бяха твърде нови и твърде скъпи, неуспешна имитация на обичайните посетители на хотела, камуфлаж, съсипан от факта, че дрехите не пасваха на мускулестите фигури и бяха допълнително деформирани от подутини на места, на които дрехите на бизнесмените нямат причина да се подуват, за разлика от тези на гангстерите. Групи пазачи с автомати „Томпсън“ стояха на всеки вход и изход на хотела, както и по стратегическите прозорци на околните улици.
В центъра на този лагер, на шейсетия етаж, в помещенията, които бяха познати като президентския апартамент на хотел „Уейн-Фолклънд“, сред сатенени завеси, кристални полилеи и скулптурни гирлянди, Джон Голт, облечен в панталон и риза, седеше в обсипано с брокат кресло, с крак, изтегнат върху кадифена възглавничка, с кръстосани зад главата ръце, и гледаше в тавана.
Тъкмо в тази поза го завари господин Томпсън, когато четиримата пазачи, застанали пред вратата на президентския апартамент от пет сутринта, я отвориха в единайсет, за да го пропуснат, и я затвориха отново. Господин Томпсън изпита лек пристъп на безпокойство, когато изщракването на ключалката отряза пътя му за бягство и го остави сам със затворника му. Но той си спомняше заглавията на вестниците и гласовете по радиото, които съобщаваха от ранни зори: „Джон Голт е намерен! Джон Голт е в Ню Йорк! Джон Голт се присъедини към каузата на народа! Джон Голт е на разговор с ръководителите на страната, работи за бързо разрешаване на проблемите ни!“ — и се насили да чувства, че наистина го вярва.
— Виж ти, виж ти! — весело каза той и тръгна към креслото. — Значи вие сте младият човек, който започна целия този шум. — О! — изведнъж каза той, когато погледна от по-близо тъмните зелени очи. — Е, аз… ужасно съм доволен да се запознаем, господин Голт, ужасно съм доволен. Аз съм господин Томпсън.
— Приятно ми е — каза Голт.
Господин Томпсън се тръшна в един стол, рязкото движение предполагаше ведро отношение на бизнесмен.
— Сега да не вземете да си помислите, че сте арестуван или някаква подобна глупост — той посочи стаята. — Това не е затвор, както можете да видите. Виждате, че към вас се отнасят както трябва. Вие сте велик човек, много велик човек, и ние го знаем. Просто се чувствайте като у дома си. Можете да поискате каквото ви хрумне. Уволнете всеки мързеливец, който не ви се подчинява. И ако не харесате някое от момчетата от армията навън, просто ми кажете — и ще пратим друг да го замести.
Той млъкна очаквателно, но не получи отговор.
Единствената причина да ви доведем тук е само защото искаме да говорим с вас. Нямаше да го направим така, но не ни оставихте избор. Продължихте да се криете. А ние искахме само шанс да ви кажем, че сте ни разбрали напълно погрешно — той разтвори ръце с обезоръжаваща усмивка. Очите на Голт го наблюдаваха безмълвно. — Произнесохте една реч… Човече, какъв оратор сте само! Направихте нещо на страната — не знам какво или защо, но го направихте. Хората като че ли искат нещо, което вие имате. Но си мислехте, че ще му се съпротивляваме до смърт, нали? Точно тук грешите. Няма. Лично аз мисля, че голяма част от речта беше смислена. Да, господине, точно така. Разбира се, не съм съгласен чак с всяка дума, която казахте, но какво пък, не очаквате да се съгласим с всичко, нали? Различни мнения — ето какво движи света. Аз винаги съм готов да променя мнението си. Отворен съм за всякакъв спор.
Той се наведе напред подканващо, но не получи отговор.
— Светът е в ужасна бъркотия. Точно както казахте. Тук съм съгласен с вас. Имаме общ възглед. Можем да започнем оттук. Нещо трябва да се направи по въпроса. Аз исках само… Вижте — изведнъж викна той — защо не ме оставите да говоря с вас?