Републиката на крадците [bg]

— И къде, по адовете, трябва да отидем тогава? — провикна се кочияш в дълго палто към уморен коняр. Теринският му беше приличен, но с очевиден акцент. — Всички кръчми са пълни, а сега ми казваш, че проклетата къща на Джостен е затворена за…

— Извинете, добри ми човече — каза Локи, като спря коня си до каращите се. — Ако има благородници, които искат да се настанят, мога да предложа незабавна помощ.

— Наистина? И кой, по дяволите, си ти?

— Казвам се Лазари. Доктор Себастиан Лазари. — Локи се ухили и превключи на отличния си вадрански. — Господарите или господарките ви получават много съчувствие за обстоятелствата, причинили тяхното преместване, но те скоро ще открият, че не им липсват приятели в Картейн.

— О, слава на дълбоките и плитките води! — отговори кочияшът на същия език. — Служа на благородната Ирина Варош от Стовак. На път сме от пет дни, откакто…

— Тук сте у дома си — каза Локи. — При Джостен е вашето място. „Всичко при Джостен“. Ще уредя покои, не обръщайте внимание на това, което са ви казали. Никорос, моят човек, ще се оправи с подробностите.

Никорос, който се мъчеше да укроти плашливия си кон, се приближи, след като Локи щракна с пръсти.

— Аз… Не съм напълно сигурен, че мога да ги настаня — прошепна той.

— Използвай покоите, които държа празни от съображения за сигурност — отвърна Локи. — След няколко дни ще им намерим нови места. Напъни си мозъка и се сети за всеки в партията, който разполага с празни стаи. Адове, едно имение във Вел Верда веднага ми изниква в съзнанието. Може проклетото място да донесе радост на някого.

Джийн вече използваше приятелския си вадрански с другите пазачи, пешаци и любопитни, и добре облечени непознати с прах от път по плащовете. Може би около двайсет минути двамата с Локи действаха любезно, насочвайки далечните братовчеди на благородниците и избрани търговци към Никорос, а оттам — към Джостен и цвета на партията на Дълбоки корени.

От южния край на Прашния двор се долови полъх на свеж въздух. Тежки копита изтропаха по камъните и две дузини мъже и жени в черни ливреи навлязоха на площада, водени от Вордрата и няколко от престъпниците, които Локи беше виждал да се навъртат покрай „Знакът на Черен ирис“.

— Това е болка в най-скъпите части — промълви Локи на Никорос. — Надявах се, че ще имам малко повече време за създаване на нови приятелства. Кой каза на тия тъпаци да се вдигнат от леглата?

— О… Сигурен съм, че е било просто въпрос на време — прокашля се Никорос.

— Може би си прав — Локи изпука кокалчетата си — Е, сега ще ухажваме наистина. Ето ги поне писарят и адвокатът, които пожелах. Ти язди като луд, иди при Джостен и му помогни да натъпче приятелите ни от Севера като книги в библиотека.