Друговремец [bg]

И на мен не ми се нравеше да претърсвам шотландската пустош за човек, който би могъл да е навсякъде, но запазих спокойствие.

- Ще се справя - рекох. - Можеше и по-зле да е. Поне е жив.

- Така е. - Тя погледна слънцето, беше ниско над хоризонта. - Ще остана през нощта.

По-късно, сгушени край огъня, не говорихме много. Джени мислеше за детето си, а аз - как

ще се справя сама, без да познавам нито мястото, нито местния език.

Ненадейно Джейни вирна глава и се заслуша. Аз сторих същото, но не чух нищо. Взрях се в тъмната гора, накъдето гледаше Джени, и слава Богу, не зърнах блясъка на очи в мрака.

Когато се обърнах към огъня, Мърто седеше от другата страна и спокойно сгряваше ръцете си. Джени обърна светкавично глава, когато възкликнах, и се засмя изненадано.

- Можех и на двете да ви прережа гърлата още преди да се обърнете накъдето трябва -отбеляза той.

- Така ли било? - Джени седеше, свила колене и стиснала глезените си. Ръката й мигновено посегна под края на полата и на огъня блесна острие.

- Не е зле - съгласи се Мърто, кимайки премъдро. - А малката сасенак става ли?

- Не - отвърна Джени, докато връщаше острието в чорапа си. - Но е добре, че ще си с нея. Иън те е изпратил, нали?

Дребният мъж кимна.

- Да. Намерихте ли вече Стражата?

Казахме му какво сме сторили досега. При новината, че Джейми е избягал, можех да се закълна, че видях как едно мускулче в крайчето на устата му трепва, но „усмивка“ би била силна дума.

Накрая Джени се надигна и сгъна одеялото си.

- Къде отиваш?! - попитах изненадана.

- У дома. - Кимна към Мърто. - Сега той ще е с теб. Не ти трябвам, а имам друга работа.

Мърто вдигна глава към небето. Луната тънееше иззад рехави облаци, а из клоните над нас

шептеше дъждец.

- По-добре се прибери призори, не бързай. Вятърът се усилва и никой няма да стигне далеч тази вечер.

Джени поклати глава и продължи да втъква кичури в забрадката си.

- Знам пътя. А и щом никой няма да стига далеч, значи никой няма да ми пречи по пътя, нали?

Мърто изпухтя нетърпеливо.

- Ината си като онзи бивол брат си, ще ме извиняваш. Няма причина да бързаш толкова, ти казвам - мъжът ти едва ли си е хванал друга за два дни.

- Не виждаш по-далеч от носа си, а това никак не е далеч - сопна му се Джени. - Ако си живял толкова, без да знаеш, че не бива да заставаш между кърмачка и детето й, нямаш акъла да ловиш прасета, камо ли да намериш някого в пущинака.

Мърто вдигна ръце победен.

- О, да, все ще е твоето. Не мислех, че се опитвам да вразумя дива свиня. Най-много да получа някоя бивна в крака.

Ненадейно Джени се засмя.

- Като нищо, дърт мошеник. - Приведе се и вдигна тежкото седло на коляното си. - Грижи се за Клеър и ми пратете вест, когато намерите Джейми.

Тя се обърна да оседлае коня, а Мърто добави:

- Между другото, май ще откриеш нова прислужница, когато стигнеш у дома.

Тя спря с приготовленията и го изгледа, после бавно върна седлото на земята.