Политичестки ред и политически упадък [bg]

Бумът на икономически и лобистки групировки във Вашингтон е изумителен: през 1971 г. са регистрирани 175 лобистки фирми, които след десет години нарастват на 2500, а през 2013 г. над 12 000 регистрирани лобисти изразходват над 3, 2 млрд. щ. д. за една година. Отрицателните последици от тази дейност за американската публична политика са очевидни в множество области, една от които е данъчният кодекс. Икономистите са съгласни, че всички данъци ограничават способността на пазарите да разпределят ефективно ресурси, а неефективно данъчно облагане като унифицираното и предсказуемото позволява на бизнеса да планира и да прави инвестиции, като го заобикаля. Данъчният кодекс на САЩ е пълна противоположност. Макар номиналните ставки на корпоративния данък в Съединените щати да са много по – високи, отколкото в други развити страни, на практика много малко американски корпорации плащат данъци в такива размери, тъй като ползват специални облекчения и привилегии.

Когато Алексис дьо Токвил разказва, че представителите на стария елит във Франция преди революцията погрешно смятат привилегиите за свобода, има предвид покровителството от страна на държавната власт само по отношение на тях, а не за всички граждани. Съвременните американски елити разбират свободата като възможност да разполагат с привилегии.

Някои политически анализатори твърдят, че всички тези пари и дейности не са довели до съизмерими с желаните от лобистите промени в политиката, колкото и неправдоподобно да изглежда това предвид инвестираните суми. Често обаче целта на икономическите и лобистките групировки не е подкрепата на нови политики, а възпрепятстването на неблагоприятни за тях резултати, които са в интерес на обществото. В други случаи те допринасят за влошаване на ефективността на законодателството. Американският законодателен процес винаги е бил много по – фрагментарен, отколкото в страните с парламентарни системи и дисциплинирани партии. Бъркотията от конгресни комисии с припокриващи се правомощия често формулират многобройни и противоречащи си разпоредби като „трите различни предложения, които се основават на коренно различни теории по отношение на същността на проблема“ във Федералния закон за достъпни жилища от 1990 г., или разнопосочните разпоредби за прилагане на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Този децентрализиран законодателен процес произвежда непоследователни закони и благоприятства намесата на влиятелни групи, които дори да не разполагат с достатъчно власт, за да оформят цялото законодателство, могат поне да защитават своите специфични интереси.