Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Елейн се беше надявала, че тези въпроси няма да хрумнат на Нинив.
— А ти знаеш ли колко е ранена Могедиен? Може би е мъртва.
— Надявам се, че не е — изръмжа Нинив. — Искам да я накарам да си плати… — Тя вдиша дълбоко. — Но не мога да разчитам, че е загинала. Стрелата на Биргит не улучи сърцето й. Цяло чудо беше, че изобщо успя да я улучи. Аз нямаше да мога да се изправя отново, ако бях запокитена толкова надалече и толкова силно. Не, тя е жива и ще е по-добре да приемем, че може да си е Изцерила раната и да тръгне да ни преследва още тази заран.
— Все пак ще й трябва време да си почине, Нинив. Знаеш това. Възможно ли е да знае къде сме? Според това, което ми каза, не е имала повече време от това да види, че е менажерия.
— А ако е видяла нещо повече? — Нинив разтри слепоочията си, сякаш й беше трудно да мисли. — Ами ако знае точно къде сме? Може да прати срещу нас Мраколюбци. Или да извести Мраколюбците в Самара.
— Лука е посинял от яд, защото около града има вече единадесет менажерии и още три чакат да минат по моста. Нинив, на нея ще й трябват дни, докато излекува такава рана, дори да намери някоя Черна сестра, която да я Изцери, или някой друг Отстъпник. И още няколко дни, докато претърси петнадесет менажерии. И то ако не дойдат още след нас от Алтара. Ако наистина дойде да ни търси или прати Мраколюбци, все едно, ние сме предупредени и разполагаме с дни, за да намерим кораб, който да ни откара надолу по реката. — Тя замълча и се замисли. — Имаш ли нещо, с което да боядисаме косата ти, в торбата си с билки? Готова съм да заложа всичко, че в Тел-айеран-риод косата ти е била на плитка. Моята коса там винаги е в естествения си цвят. Ако си я оставиш пусната, както е сега, и смениш цвета й, ще им бъде още по-трудно да ни намерят.
— Бели плащове навсякъде — въздъхна Нинив. — Галад. Пророкът. Кораби няма. Сякаш всички са се наговорили да ни задържат тук, само за да ни хване Могедиен. Уморих се, Елейн. Уморих се от това непрекъснато да се страхувам кого мога да срещна на следващия ъгъл. Уморих се да се страхувам от Могедиен. Вече сякаш не мога и да помисля какво да направя по-нататък. Косата ли? Нищо подходящо нямам за цвят, който би ми отивал.
— Трябва да поспиш — каза твърдо Елейн. — Без пръстена. Я ми го дай. — Нинив се поколеба, но Елейн изчака упорито с протегната ръка, докато Нинив не й подаде каменния пръстен с шарките. След като го пъхна в кесията си, Елейн продължи: — Сега лягай да поспиш, а аз ще наглеждам Биргит.
Нинив се взря в жената, изтегната на другото легло, и поклати глава.
— Не мога да заспя. Аз… трябва да остана сама. Да походя. — Тя се изправи на крака, така вдървено, сякаш наистина беше пребита, взе тъмното си наметало от закачалката и го наметна върху ризата. Спря се на вратата. — Ако поиска да ме убие — отрони тя отчаяно, — не знам дали ще мога да я спра. — И излезе в нощта боса и с помръкнало лице.
Глава 36
Ново име
Елейн дълго гледа спящата Биргит. По едно време тя се размърда и замърмори отчаяно:
— Чакай ме, Гайдал. Идвам. Чакай ме за… — Думите й заглъхнаха. Беше ли укрепнала? Все още изгледаше смъртно болна. По-добре отпреди малко, но все така бледа и изтощена.
Някъде след около час Нинив се върна. Краката й бяха прашни, а бузите й бяха мокри от нови сълзи.
— Ти поспи — каза тя, окачвайки наметалото си на куката. — Аз ще я наглеждам. Аз трябва да я пазя.
Елейн бавно се надигна и оглади полите си. Сигурно наглеждането на Биргит за известно време щеше да помогне на Нинив да осмисли нещата.
— И на мен все още не ми се спи. — Беше изморена, но сън повече не можеше да я хване. — Ще взема и аз да се поразходя. — Нинив само кимна, зае мястото на Елейн на леглото и очите й се приковаха в Биргит.
За изненада на Елейн, Том и Джюйлин също не спяха. Бяха запалили малък огън до фургона и седяха край него един срещу друг, кръстосали крака на земята и пушеха лулите си. Тя се огледа и седна при тях. Никой друг из лагера не помръдваше.
Помълчаха. После Джюйлин погледна Том и след като той кимна, хващачът на крадци взе нещо от земята и й го подаде.
— Намерих го до нея — каза мургавият мъж. — Трябва да е паднало от ръката й.
Елейн бавно пое сребърната стрела. Дори перцата изглеждаха сребърни.
— Показателно — отбеляза спокойно Том, без да вади лулата от устата си. — Като се добави и плитката… Във всяко сказание, кой знае защо, се споменава плитката. Въпреки че съм се натъквал на някои, в които според мен се явява под други имена, където плитката я няма. Както и на някои под други имена, където е с нея.
— Мен сказания не ме интересуват — намеси се Джюйлин. Не беше много по-разтревожен от Том. Макар че, от друга страна, и двамата трудно можеше да се разтревожат от нещо. — Тя ли е? Ще е жалко, ако не е, както само се появи, гола посред нощ, но… В какво сте ни забъркали, ти и Н… Нана? — Всъщност той наистина беше разтревожен — Джюйлин никога не допускаше грешки и винаги внимаваше какво говори. Том само изпухтя с лулата си.