Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Чаят беше врял. Във всяка от чинийките до лъжичките бяха оставени по три зловещо зелени бучки захар. Малта Кано сложи две от тях в чая си и ги разбърка, те обаче не се разтопиха. Отнякъде се появи куче, което приседна до нашата маса. Беше с лицето на Ушикава. Едро, с набито черно туловище, но от врата нагоре беше Ушикава с тази подробност, че сплъстената черна козина му никнеше и по лицето, и по главата.
— Бре, та това е господин Окада! — каза кучето с вид на Ушикава. — Погледнете само: имам си коса. Порасна ми веднага щом се превърнах в куче. Удивително. Сега топките ми са много по-големи, отколкото едно време, и вече не ме боли стомах. И вижте: нямам очила! Нямам дрехи! Ужасно щастлив съм. Как досега не съм се сетил! Отдавна да съм станал куче! Ами вие, господин Окада? Защо не опитате?
Малта Кано взе бучката зелена захар, която й беше останала, и я метна по кучето. Бучката го удари с тъп звук по челото и от него потече мастиленочерна кръв, която се плъзна надолу по лицето на Ушикава. Но него явно не го заболя. Все така ухилен, той навири опашка и без да казва и дума, си тръгна. Наистина: тестисите му бяха неестествено огромни.
Малта Кано беше с шлифер. Реверите му бяха прихлупени, но от едва доловимото ухание на гола женска плът разбрах, че отдолу тя е гола. Беше, разбира се, с червената мушамена шапка. Вдигнах чашата и отпих от чая, но той нямаше вкус. Просто беше горещ, и толкова.
— Много се радвам, че успяхте да дойдете — каза Малта Кано и на мен ми се стори, че наистина изпитва облекчение. Не бях чувал гласа й от доста време, сега той като че ли беше по-бодър от преди. — Търся ви отдавна, а вас все ви няма. Вече се притеснявах да не би да ви се е случило нещо. Слава Богу, че сте добре. Олекна ми, щом чух гласа ви. Все пак нека се извиня, че изчезнах за толкова дълго. Не мога да се впускам в подробности и да ви обяснявам какво се е случило през това време в живота ми — особено пък така по телефона, затова ще обобщя най-важното. Основното е, че през цялото време пътувах. Върнах се преди седмица. Господин Окада? Господин Окада? Чувате ли ме?
— Да, чувам ви — потвърдих аз и изведнъж забелязах, че държа до ухото си слушалка.
Срещу мен на масата Малта Кано също бе вдигнала слушалка. Гласът й звучеше като при международен разговор, когато връзката е лоша.
— През цялото време не бях в Япония, бях на остров Малта в Средиземно море. Веднъж най-неочаквано ми хрумна: „Ами да! Трябва да се върна в Малта при водата. Вече е време!“ Това се случи непосредствено след разговора ни последния път, господин Окада. Помните ли разговора? Търсех Крита. Но както и да е. Не смятах да отсъствам толкова дълго от Япония. Мислех да поостана там около половин месец. Затова и не се свързах с вас. Не казах почти на никого, че заминавам, просто се качих на самолета едва ли не само с дрехите на гърба си. Но след като пристигнах, установих, че не съм в състояние да си тръгна. Били ли сте някога в Малта, господин Окада?
Отговорих, че не съм бил. Спомних си, че преди време бях водил едва ли не същия разговор със същия човек.
— Господин Окада? Господин Окада?
— Да, още съм тук — казах аз.
Стори ми се, че имам да казвам нещо на Малта Кано, но не помнех какво. Замислих се и накрая се сетих. Преместих слушалката в другата си ръка и казах:
— А, да, отдавна се каня да ви се обадя, за да ви съобщя нещо. Котаракът се върна.
След четири-пет секунди мълчание Малта Кано повтори:
— Котаракът се е върнал?
— Да. Запознахме се с вас именно защото издирвахме котарака, затова си рекох, че сигурно не е зле да ви съобщя.
— Кога се върна?
— В началото на пролетта. Оттогава си е при мен.
— Видът му различен ли е? Променило ли се е нещо, откакто изчезна?
Дали се е променило нещо ли?
— Сега, като се замисля, ми се струва, че формата на опашката му е малко по-различна — отговорих аз. — В деня, когато се върна, го помилвах и ми се стори, че преди опашката му беше по-извита. Но може и да греша. Все пак го нямаше близо година.
— Сигурен ли сте, че е същият котарак?
— Повече от сигурен. Имам го от много отдавна. Все ще разбера дали е същият, или не е същият.
— Ясно — каза Малта Кано. — Съжалявам, но ако трябва да бъда откровена, истинската опашка на котарака е тук при мен.