Диамантен меч, дървен меч [bg]

"Някои провинции ще останат верни на короната -разсъждаваше Фесис, продължавайки вече по-предпазливо нататък през улиците. - Северните и западните, където почти няма баронски имения и селяните са свободни. Югът обаче ще застане зад маговете - там бароните и ордените са свързани с роднинство, а където има барони, има и баронски дружини, селско опълчение...

Тук-там някой аристократ няма да успее да потъпче честта си и няма да забрави клетвата за вярност към Императора. Него или ще го удушат, ако се противопостави открито, или ще го изолират, ако заеме неутрална позиция. Лошо, ох, лошо... Но пък редовната армия с лекота ще се справи в открит бой с баронските войски. Бронираните легионери не могат се сравнява с бездоспешна сбирщина. Така е. Обаче историята е бъкана с примери като сиромашко куче с бълхи, че заковани в желязо полкове са се огъвали пред нестройната селска тълпа, на бърза ръка въоръжена с коси и вили."

...Колкото и да внимаваше, отново едва не си намери белята. И пак - късмет. Видя ги, преди те да го видят.

Бяха половин дузина, в едноцветни наметала - сини, жълти и оранжеви. Крачеха, без да се прикриват, по средата на улицата, осветена от отразеното в ниските димни облаци зарево от пъкъла на Черния град.

Не вървяха кой-знае колко бодро, следваше да се признае. Двамина куцукаха, трети го водеха за ръце като немощен старец.

Ала всеки държеше в ръката си жезъл с кристал, който от време на време проблясваше.

Фесис изстина. Маговете на Дъгата възнамеряваха да задействат заемна Сила - съединената мощ на Дърво и Камък, каквото всъщност представляваше един вълшебнически жезъл.

Отдавна смятани за прости атрибути на магьосническото съсловие, детство на занаята, жезлите не се използваха освен при церемонии.

Смяташе се, че и без тях магистрите на Седмоцветието могат всичко, при това по-бързо и по-качествено.

Фесис познаваше дългата и объркана легенда за камъните и за дърветата, които се избираха за изработване на жезли. В нея имаше много любопитни неща... но тъкмо сега не бе най-подходящото време да напряга паметта си. Така или иначе беше ясно - Дъгата е решила да се бие не на живот, а на смърт, щом е измъкнала от складовете-арсенали тези реликви. Което значеше, че водачите на ордените преценяват битката като почти загубена, поне що се касае до контрола на столицата Мелиин.

Това беше отчаян порив да обърнат хода на събитията в своя полза. Преломен момент. И крачката бе много, много сериозна.

На върха на всеки жезъл сияеше не какво да е, а Изкривяващ кристал...