Диамантен меч, дървен меч [bg]

Противникът бе сериозен.

- Къде точно около Мелиин? - запита само. Сатирът криво се ухили.

- Сама ше разбереш, когато пристигнеш, къде да ни търсиш... в Мелиин.

Терзийската порта, през която Фесис се върна в Белия град, бе широко отворена, а стражевите й кули - изоставени, защото дървените им шатрообразни покриви-калпаци горяха като факли. Пламъкът отвъд крепостната стена яростно щурмуваше зидарията, но и кулите, и самата стена издържаха и се съпротивляваха на пожара, защото бяха изцяло изградени от каменни блокове.

Горещият вихър на стихията подхващаше разжарени главни и ги хвърляше през стената като истински запалителни снаряди от обсадни катапулти. Ала живите въглени биваха посрещани с кофи вода и торби влажен пясък - жителите на Вътрешния град не се предаваха. Тлееше само декоративният покрив на една от къщите, резбованата гордост на собственика, дело на роби елфи. Засегната се оказа и една железарска работилница - овъглените й търговски сергии димяха и съскаха, обилно облени от огнеборците с не какво да е, ами бира от съседния хан, тъй като в първоначалната суматоха някой беше скъсал въжето на близкия кладенец. Докато трескаво натъкмяваха верига от същата лавка към скрипеца на кладенеца, разтревоженият гостилничар накара слугите си да изнесат няколко бурета светло мелиинско - запаси от Черния град. Това повдигна духа на доброволните защитници, които малко истерично се смееха и отпиваха от кофите, преди да плиснат съдържанието им в новопоявило се огнище.

Така ги завари Фесис. Някой насила тикна в ръцете му ведро, като му предложи да доизкърка остатъка, защото грях било да се похаби, а кофата я чакали при кладенеца.

Останалите хора - по улиците бе излязло мало и голямо -обаче не се държаха толкова бодро. В тълпата бродеха бежанци - по един или на групи, с лица на загубили се в гората деца. Други лежаха или седяха вцепенени където им паднеше. Гражданите на Белите квартали почти не им обръщаха внимание, обезпокоени за своето си имущество - твърде красноречиво бумтеше като в пещ всичко отвъд Старата стена. Само неколцина монаси от храмовете на Спасителя обикаляха с кошници хляб и сирене, раздаваха ги на нещастниците с благи утешителни думи, молеха се за душите на загиналите им близки и за техните собствени.

Опитите на Фесис да научи къде е Императорът завършиха без резултат. Онези, които бяха избрали да се сражават заедно с повелителя си, вече бяха напуснали домовете си. Останали бяха само онези еснафи, които трепереха над живота и имуществото си. Отвръщаха му мъгляво, объркано, противоречиво. Единственото ясно нещо, което разбра Сивият боец, беше, че насам не са се вествали нито имперски войски, нито бойни отряди на вълшебници. Някой изказа предположение, че Императорът е в района на градските резиденции на Дъгата около двореца. Друг потвърди догадката - каза, че точно там през първата половина на безкрайната ужасна нощ са се водели боеве.

- Небето чак се люлееше над двореца, добри ми човече! -разпалено, с разширени от страх очи каза мъжът. Приличаше на хлебар, а и миришеше на брашно. За гърба му стояха неколцина младежи, които усилено закимаха при тези негови думи. Трима от юношите навярно му бяха синове, а другите двама - очевидно храненици-слуги. Бяха по работни престилки и мъкнеха дървени ведра.